петък, 18 март 2016 г.

СЛАВАТА е развратница

© Елена Начева


    Днес масово се търсят лековати забавления и телевизиите ги сервират. Артистите трябва да работим и почти винаги сме без право на избор и невъзможност да се преборим за своя вкус от позицията на изпълнители. Понякога ситуациите, в които попадаме, са смехотворни до сълзи и болка, но не униваме и не се предаваме.* 
    Каквото вършим и отстояваме като автори, надяваме се, се вижда от когото е нужно. Вижда се от всеки, който има очи и сърце да го види. А който не може, няма как да го накараме, този човек просто няма такава потребност.
     Зловиждането и завистта, нихилизмът и отритването са проблем на изпитващия тези чувства. Ние се научихме да не искаме и да не очакваме нищо от чуждите. Днес викат "осанна", утре - "разпни го”. 
     Не очакваме признание от света, който се е втурнал да потребителства и да ползва правата си така, че да ни кара да се чувстваме все едно сме му задължени. Не очакваме никакви благодарности. Щом Христос разпнаха, какво да искаме за мъничките себе си… Ние сме само редови служители на каузата да просветлим духа си чрез изкуство.  Това е трънлив венец, който сме си самоположили в душата. Живеем за себе си и обичните си, а от чуждите и неблагодарните се учим с блаGODарност. Ако ни кажат браво или добра дума, приемаме я като дума свише. Ако ни плюят или ни избутват от полетата, които са завладели - учим се и от тези номера на Изкусителя.  Не забравяме притчата.

Някакъв недоволник наплюл Буда, а той кротко се усмихнал.
Учениците му го попитали : "Нима това не ви обиди, Учителю?"
Буда отговорил: "Човекът не наплю мен, а собствената си
представа за мен."


"За идиотите, които се набиват в очи", Театър ЕЛА


    Кариерата е едно от най-измамните неща, които биха могли да ни направят щастливи. Работим и живеем днес, за този дарен ни ден. Дишаме, обичаме, радваме се на изкуството. Удовлетворението ни е от това да правим, което обичаме. Ако не успеем да го осъществим във вид на книга или спектакъл, приемаме го, колкото и да е разочароващо. Правим всичко, каквото можем, благодарим и обичаме, пък да става каквото ще. Понякога да намериш час за разговор с приятел, съсед или непознат и да му вдъхнеш вяра, да разбудиш усмивка, е най-ценното сторено.
    Славата е развратница, която цял живот се опитва да ни съблазнява. 
    След това ни кара да се чувстваме нещастни, щом ни обърне гръб и реши да ни зареже. Опознахме я и й се преситихме на номерата. 
    Важна остана само любовта на хората около нас, на приятелите и добронамерените почитател. Важни са обичта и усмивките, които желаещите приемат от нас. Насила никого не можем да радваме. Мъдрецът казва, че често успехът на всеки виц е не в устата на разказващият го, а в ухото на слушащият. 
    Което не зависи от нас, просто не зависи. Щастливи сме, когато го приемем.**

                                                                                          Елена Начева © ЕLA



–––––––––––––
*

© Булат Окуджава
  

Ваше Благородие, госпожа Разлука,
Мы с тобой родня давно, вот какая штука.
Письмецо в конверте, погоди, не рви!
Не везёт мне в смерти, повезёт в любви.

Ваше Благородие, госпожа Чужбина,
Жарко обнимала ты, да только не любила.
В ласковые сети, постой, не лови!
Не везёт мне в смерти, повезёт в любви.

Ваше Благородие, госпожа Удача,
Для кого ты добрая, а кому иначе.
Девять граммов в сердце, постой, нe зови!
Не везёт мне в смерти, повезёт в любви.

Ваше Благородие, госпожа Победа,
Значит моя песенка до конца не спета.
Перестаньте, черти, клясться на крови!
Не везёт мне в смерти, повезёт в любви.


––––––––––––––
** из кн."Кабинет по смехотерапия", изд.ELA
Текстове и фото © ELA.Всички права запазени.Copyright

§

Няма коментари:

Публикуване на коментар