Кабинет по Смехотерапия Laugh-Therapy Study Lafazanovi: Не посягай на чуждо, за да не ти вземат къщата

Интервю в. "24 часа"

с Лафамилия Лафазанови - Елена Начева, Кръстю Лафазанов и Елица

Лафамилия Лафазанови в гримьорната на Народния театър

фото © Гергана Вутова

Любимото ти ястие

Къци- лафазаня, морски дарове и плодовете от моите дръвчета

Елена- майчина гозба, риба и плодове-диня, пъпеш, ягоди, киви, кайсии

Елица- крем супа

Напитка

Къци- собствената ми крушова/дюлева ракия

Елена- вода и сок от грейпфрут

Ели- шоколадов шейк

Автор, книга

Къци- "Приключенията на добрия войник Швейк"- Хашек

Елена- много са, но от дете съм очарована от "Малкият принц" на Екзюпери

Ели- книгите на Лафамилия Лафазанови J

Музика

Къци- Луис Армстронг, Боби Макферен

Елена- нямам само една любима, харесвам класика- Моцарт, Вивалди, Шопен, слушам с кеф Том Джонс, Марк Антони, Бийтълс, Майкъл Джексън, Шаная Туейн и всички наши поп-изпълнители

Ели- всякаква музика слушам, харесвам много от българските изпълнители Белослава

Мястото, в което се чувстваш добре

Къци- у дома, на сцената, в морето, сред природата

Елена- същото

Ели- същото

Какво е домът

Къци- уют и любов

Елена- спокойствие, грижа и пристан за среща с обичните

Ели- бащиният дом е закрила

- Как реагирахте, когато Елица ви каза, че ще се омъжва?

Познавахте ли момчето? Говорили ли сте с нея за бъдещия й семеен живот, изказвали ли сте някакви пожелания?

Мама Елена- Изненадахме се, че толкова бързо порастна, но се зарадвахме, че е открила своята половинка.

Елица- Мама и татко бяха много смешни. Трескаво си затърсиха тоалети, а баща ми мислеше сериозно за прическата си. На брат ми Гоги обясних, че вече няма да живеем заедно, отстъпвам му детската си стая и той се съгласи да има сватба, обаче ако продължим да си живеем заедно J.

Мама- Затова затърсихме квартира наблизо и за радост намерихме... през един етаж J.

Татко Къци- На мен ми сервираха вестта по телефона. Замълчах за по-дълго време, отколкото обикновено мълча. После се зарадвах, защото момчето ми допадаше.

Мама- Сега си имаме още един син бонус! Още при първата среща Радостин ни спечели с усмивката си!

Татко - Ние с Елена се събрахме още по-млади и не съжаляваме. И до днес ни е интересно да сме заедно, да пътуваме и да си почиваме заедно, въпреки че и работим заедно.

Мама- Когато сме изградили от младостта си еднакви вкусове и имаме сходни виждания, а не търкания и неразбирателства, семейният климат е по-благодатен. Надяваме се и децата ни да попиват това от нас, да изградят толерантната и ведра своя семейна среда.

Татко- Няма по-хубаво от това да знаеш, че у дома те очаква любим и загрижен човек.

Мама- По-хубавото е да знаеш, че можеш да разчиташ на него, дори и когато не е винаги до теб. Да знаеш, че имаш духовната му подкрепа и това те изпълва с още сила. Не отправяме специални пожелания към младите, надяваме се те да черпят от нашия опит и взаимоотношения, да "копират", което им харесва и да избягват, което не ги ползва.

- По-лесно ли се гледа второ дете? Каква е разликата с Гоги в сравнение с теб, Елица?

Лафамилия Лафазанови, 24 май, Бояна

Елица- Брат ми е с руса коса, мама ми е разказвала, че до 10годишна тя самата е била руса със сини очи.

Мама- Нещо като прикрита блондинка J.

Елица- А аз съм се родила с черна дълга косаJ. Друга разлика - моя милост е по-кротка, а Георги командва и винаги си постига целичките. Умник!

Мама- Може "командването" да му е наследство от дядо му Георги (полковник и до пенсионирането си командир на ВВС поделение). Та значи въпроса ти, Митко, стана - по-лесно ли се гледа "командир" J.

- Изобщо възможно ли е?!

Татко- Може. Но няма лесно.

Мама- Семейство се управлява трудно като свръхзвуков самолет. Трябва да си Ас J, за да излиташ и се приземяваш безаварийно J. Изобщо балансирането и рулирането е свръхважно за семейния живот.

Татко- Това родителствуването за мен е най-трудната и отговорна роля. Хубаво е, когато едното е по-голямо и помага - Елица ни отменя, винаги когато може за няколко часа в грижите за малкия.

Елица- Хитро се получи при вас. Но аз съм благодарна и не помня сякаш живота си преди да дойде брат ми. Когато завърших гимназия и ми предлагаха да уча в чужбина, отказах. Наистина не си представях да не мога да виждам Гоги как расте и да пропускам тези сладки мигове с него.

Мама- Родителството е благословия и изпитание. Децата ни са дар, наши ученици, но и наши учители. Взаимно се учим. Елица се роди, когато бяхме по на 22-23г. и сякаш растяхме заедно. Гоги го родих в своята зрялост и го отглеждаме с повече познания и увереност. Но и двете ни деца (вече три с чаровния ни зет) са зарядни устройства за душите ни. Обаче всяко дете си е различно. Всяко е малка вселена, в която физиологичните дадености от родителите са малки прашинки. Във всеки един малък човек е закодиран целия свят. Но всеки сам избира според нивото си на развитие какво от всичко да прояви и осъществи в своя живот. Затова мъдреците ни учат, че можем всичко, стига начинът ни на мислене да не е ограничен и да не спъваме себе си с неверие и страх.

- Споделяли ли сте през годините тревогите си с Елица? Докъде са границите на казването и неказването?

Елица- Поднасяли са ми всичко с огромната си обич, както обичат да правят и до днес.Научили са ме как да се чувствам щастлива в лесни и трудни моменти от живота.

Мама- Никога нищо не сме си спестявали. Преглътнатото и скритото не означава решено. Обсъждали сме и нелицеприятни проблеми и тревоги.

Татко- Границите донякъде ги има между баща и дъщеря, но те двете майка и щерка понякога си разменят ролите. Чувала съм Ели да говори на майка си като, че ли тя й е майка, смешни са ми.

Мама- Но полезни за женските ти образи на сцената J! На 8 март не те забравихме и теб, и твоите Варвара, АнаТомова, Баба Абсурдана. И на "Ненка" звъняхме...

Татко- Любо Нейков избухна в такъв гръмогласен смях! Много беше идейно с този 8 мартенски поздрав J.

- Възможно ли е родителите да контролират средата на детето си? Всъщност не е ли това най-важното обстоятелство, за да не допуснат да стигне до него дрогата, насилието, цинизма?

Мама- Душата на детето е като градина. Всеки ден трябва да се плеви и да се засява с добри семена. Думите са мощни, но постъпките и реакциите на родителя и обществото, които детето вижда, са най-възпитаващите. Родителят може само да насочва. Единствено това зависи от него. Родителят и да контролира съзнателно средата, резултатът се гарантира единствено от избора на детето и от духовната му способност да устои на социалната агресия. На агресията на улицата, в училище, на насаждащия парализиращ страх информационен поток. Детето избира кое от родителите си и от света да вземе, от кое да се поучи, на кое да опонира, кое да отрече като неполезно за своя живот. Само, че с годините откриваш, че има една страхотна уловка - и онова което харесваш, и онова което отричаш с еднаква степен ги привличаш към себе си и те стават твоя вътрешен свят.

Татко- Насилието, дрогата, цинизма са постоянната агресивна обществена среда, в която всички битуваме. Родителските усилия не са достатъчни, за да се опазят младите.

Мама- Но каквото и да си говорим, колкото и да се "възмущаваме", с борба (друго насилие) не се преборват насилието, цинизма, дрогата... Отделният човек не може да се преборва с алкохолизъм, тютюнопушене, замърсяване, насилие в свят, който е превърнал в най-печеливш бизнес производството на оръжия, цигари, алкохол, дрога, хазарт.

Татко- Единственото, което родителят може да направи, е да се моли и надява децата му сами да се опазят от изкушенията.

Елица- Аз мисля, че един всеотдаен родител е способен да направи всичко за детето си, дори и да не предполага, че го умее. Благодарна съм на моите родители за всичко, на което са ме научили и което ми дават чрез обичта си.

- Промениха ли се възгледите ви за щастието, удоволствието, кариерата, отговорностите?

Тати- Бавно, неусетно, но вероятно. Променяме се, растем, порастваме..., с изключение на някои окосмявания (усмихнато поглажда теме).

Мама- ... израстваме духом и телом. Надяваме се и начинът ни на мислене да се е разширил, т.е. подобрил. Когато бяхме много млади и несемейни се радвахме, когато самите ние сме добре. Сега с годините сме щастливи, когато децата и близките ни са добре и се радваме на успехите им повече, отколкото на своите.

Елица- Моите възгледи за щастие се промениха, когато срещнах Радо. Дотогава само съм си мечтала да изпитам силата на любовта по този вълшебен начин, по който я изпитвам с него. Благодарение на родителите си успях и да я оценя, и да я пазя.

Татко- Кариерата носи удовлетворение, но посвещаването единствено на кариера ограбва живота.

Мама- Децата, семейството, приятелите са истинския пълнеж, който остава. Кариерата е посвещаване на обществото, което като те пенсионира и не си му от полза те забравя и захвърля. Потресе ни документалния филм за Бени Хил-един от най-обичаните комици на 20 век, който си отива огорчен, изолиран, забравен, самотен. Кариерата е измамна величина. Някои хора ги обсебва. Отнема им личния живот и ги прави свои заложници. Ние с Къци не страдаме от толкова силно его да сме най за всички. Щастливи сме с тези, които ни обичат, желаем на зложелателите и завистниците си да открият своя мир и хармония, за да са щастливи и омиротворени със себе си, както ние сме.

Татко- Заради работата и професията се правят жертви, обаче ние сме от хората които не сме готови да жертваме всичко в името на кариерата. По-важни са добрите взаимоотношение, обич и уважение между хората, с които работя, отколкото званията и квалификациите кой бил по-велик от друг и какво съм щял да постигна, ако съм търпял...

Мама- И дърадърадъ! Свободата е състояние на духа и начин на човешко общуване, а не е служебно положение. Работим всеотдайно всяко нещо. Не очакваме удовлетворението ни от постигнатото да зависи от аплодисментите или критиката на този или онзи. Благодарим и за обичта на почитателите си, и за критиката на нехаресващите ни. Убедили сме се, че щом съществуват тези крайности на "браво" и "оплюване", значи те не зависят от нас, зависят от хората, които ги изричат, зависят от тяхното възприятие. Когато човек оценява друг, казват, че всъщност с думите си прави своя собствен портрет. Използва теб или мен, за да изрази себе си.

Татко- Затова отдавна сме спрели да обръщаме внимание и на тоновете глупости, които се тиражират под наше име в анонимни издания. Научили сме и децата си да се усмихват на клюките, които им препредават загрижени "доброжелатели" - верно ли, че майка ти и татко ти такова, че те онакова?!

Мама- Сигурна съм, че няма да ги досегнат никакви мръсотии и измислици на перверзни мозъци. Дори и първолачето Гоги е вече наясно с механизма на обругаване. Казва: "Нали който говори гадости, ги взема от главата и сърчицето си и значи те са му пълни с тия гадости. А не му ли е гадно да живее и да спи с тях, мамо?"

- Как се развиваше ти, Елица - какво умееш, какво ти носи удовлетворение, какви са приятелите ти, какво учите с Радо?

Елица- Приятелите ми вече са двойно повече от преди, защото аверите на Радо (както казват в родната ми Варна) станаха и мои приятели. Много обичаме да сме заобиколени с весели хора и доста често ги каним вкъщи на гости. Повечето са наши съученици от гимназията и колеги от Университета. Преди сватбата си се дипломирах в УНСС, Радо в Техническия във Варна. Сега продължаваме с магистратурите по специалностите си и работим. Аз съм застраховател, насреща съм, ако имате нужда, адреса ми е в семейния сайт J. Не мога да застраховам само вярата ви, за нея всеки си отговаря. И както мама казва - сами трябва да си помпаме надеждите и мечтите, за да летим с тях, а не да ни закопават.

- Какво ви харесва у Гоги? Как общувате с него?

Лафамилия Лафазанови, фото © Георги Николов

Мама- Гоги е равностоен партньор в игрите и в общуването. Още от 3-4 годишен сипе мъдрости. Започна с това, че когато го закачат за дългите руси букли и му викат момиченце, той се усмихва хитро. В Роженския манастир гледа, гледа дълго иконата на Св.Георги, после и на Св.Димитър и каза: "На Св.Георги никой не му се подиграва, че е с дълга къдрава коса и не му вика, че е момиче. Ето и Св.Димитър на кафевия кон е с дълга коса, а коня му е с дълга грива, пък е мъжки!"

Татко- Никога не може да ти е скучно с Гоги. Вървим през гората, а той се диви на птичките: "Как хубаво пеят, ах кой ли ги дирижира, тате?"

- На кого се е метнал Гоги?

Елица- Метнал се е... на нечий гръб, но не конски, а на гърба на батко си РадоJ! Брат ми приказва по много сладък начин и това е нещото, което обожавам в него. Много обичам да се разхождаме с него, той е любопитен и всичко му прави впечатление. Иска всичко да знае, прави интересни изводи от преживяванията ни. Последното, което каза след снежната ни разходка с лифта на Витоша беше: “Ох, колко е по-яко да се разхождаш в планината, отколкото да седиш пред компютъра!“ И после:“Искам да ме вземате на всяка разходка, на която ходите. Какво като ще мислят, че сте ми майка и татко?" J Те двамата с Радо си имат свой начин за забавления- играят на компютърни игри и много обичат да се борят на килима. Аз пък тайно си мисля, че се борят за мен J.

- Обратното на прокламираното разширяване на границите на света с интернет, информацията и прочее, не е ли необходимо стесняване на света до една ниша, "малък кръг", за да живее човек в него в безопасност, с добре изпълнена работа и с верни приятели?

Мама - Както си говорихме по-горе целият свят е в нас и всеки един от нас е светът. Но как точно ще го материализираме в живота си, зависи от възприятията ни и избора ни - кое да осветим, кое да изразим.

Татко- Хора като нас постоянно общуват с десетки други всеки ден. Колкото е приятно, толкова е и уморително. И затова най-вече ти е нужен твоя "малък кръг" (макар нашият да не е толкова малъкJ) от близки и приятели, с които можеш да си седиш и да си мълчиш, никой да не иска от теб да го забавляваш постоянно. Вече 25г. съхраняваме този "кръг" в нашата Лафамилия и ни действа спасително.

- Вярвате ли в ирационалното, в предопределението на човешкия живот, в магията? Имате ли добри магии?

Елица- Аз вярвам в приказките, а в тях съществуват магии... А "Засуканите финтифлюхани приказчуни" които писахме с мама и татко за мен са сред чудесата на живота ми. Чувствам се специална, че ги измисляха за мен и ме насърчаваха и аз да им партнирам на равна нога. Брат ми вече ми завижда и ги кара да пишат и за него.

Татко- Ще го направим отново. Чудесата никога не свършват.

Мама- Слава Богу, фантазията на децата не изпада в кризи. Малките деца са ирационални. Те виждат и усещат цялостния ни свят отвъд видимото. Обожаваме децата, те не ни разрешават да амортизираме и калцираме духа си.

- Смятате ли, че образците от книгите и репликите от сцената могат да повлияят позитивно на хората, специално на тийнейджърите, или това е романтична представа.

Елица- На мен са ми повлияли силно много от образите на майка и татко в театъра, защото съм прекарала голяма част от детството си с тях по сцените.От дете силно ме вълнува поезията на Петя Дубарова. Когато бях 6-7г. майка ми четеше книгите й, разказваше ми за нея и за преживелиците им. Двете с мама играхме в Театър 199 спектакъла "Разгневена нестинарка" по творби на Петя, неизличим е спомена ми. Е, и видеозаписите ми помагат да си го възстановя. Друго, за което страхотно съм благодарна на нашите е, че са ме снимали на видео и са ме записвали от бебе на аудио касетки. Магически ми звучат днес. Благодарение на тези записи се познавам като малка, чувам детското си гласче и се смея на къдравата коса на татко, за която съм се държала и съм я дърпала, за да видя какво крие под нея J.

- Имате ли правила в живота?

Мама- Почитай баща си и майка си.

Татко- Не убивай, дори и с думи.

Мама- Не прелюбодействай и не свинщинодействай.

Татко- Не кради... дори и само актьорски приспособления.

Мама- Не лъжесвидетелствай.

Татко- И не посягай на чужда собственост с измама, защото един ден някой себеподобен на теб алчен тип ще вземе "твоята" къща.

Мама- Не забравяй всеки ден да благодариш за всичко, което имаш. А онова което си е отишло, както казва Епиктет, знай не си го загубил, а просто си го върнал, защото ти е било дадено временно. Не забравяй да целунеш детето си, колкото и да е пораснало!

Татко- Научи детето си да те целува, а ти не забравяй да целунеш родителите си...

Мама- И да им кажеш "обичам те"!

Елица- И "Правило Основно" за нашето пораснало семейство Лафазанови–100янови, е да правим всичко с голяма доза любов и свръхдоза чувство за хумор по 100! Коктейлът от тези съставки си заслужава, препоръчвам го на всички. Единственото, което може да ви заболи е 100маха от смях.

Мама- Иначе действа смехообезболяващо! Не сте длъжни да ни вярвате за нищо казано по-горе. Открийте своите собствени семейни рецепти.

___________________

* Въпросите зададе Димитър Стайков, в.24 часа,22.03.2009г.