РАЗГОВОР с един зад ник-нейм

© Елена Начева

ELA photography © Krastyu Lafazanov * elatheatre.blogspot.com

Била съм, викаш, кучка

или на Годзила внучка,

да, да, почти налучка –

обичам като кучка безусловно

и надушвам мърша поголовно.

Казваш, че съм истинска кучка.

Аз, значи, съм тая дето трябва да лае,

а незнайно защо мене отвсякъде лаят

и ме замерят с цветущи епитети

анонимни зад ник-неймове напети.

Поздравяват ме, казваш, така ли –

сродна кучка в мен разпознали! ;)

Чудесно, станеш ли „видим”,

бодеш очите, да му се не види!

Значи струвам поне петаче.

Друг го взема от мое име, обаче,

нали, зад ник-неймово юначе?

Разкъсваш ми биографията,

съшиваш дрипи от нея –

аз, викаш, да се смея.

Че то си е, да, смехотворно,

за нас защо да е позорно,

че ту не ми харесваш рошавата глава,

в други случаи - липсата му на коса...

Ту ни се прехласваш по снагата -

била от твоята по-пищна,

имали сме плът излишна,

а вий защо сте ощетени?!

Поне духовните ни „излишества”

от теб са благосклонно пощадени!

И с крокодил приемам сравнения,

не оборвам ничии мнения.

Ползвам ги да се опозная.

А глутницата нека си лае.

Аз съм от породата кучки, лафеща,

пардон, лаеща люто и горещо

имам ли страхливец насреща.

Защо се стаяваш зад ник-нейм?

С лицето си защо не смееш

в муцуната да ми се присмееш

или клюка-лъжа да изчуруликаш?

А! Щото зад ник-нейма и лицето  ;)

са си лика прилика. Какво викаш?

Що за порода си човешка!

Боже, направил си грешка

или просто подхвърляш ни смешка –

Твоят човек, венец на природата,

зад ник-нейм си крие породата.

На света няма кучка да се срамува

от природната си порода.

Няма кучка, която да подвиква на друг,

че е „анорексичен” пинчер или „тлъст” басет.

Моля Те, поучи си човека, Боже,
от нас - кучетата, ако може!
Ами, ето - като кучка полаях ви малко.
Добре ли се справих или пък жалко?! ;)

Но нека никой не се тревожи,
че Щастието ми цялото е в синини,
с избити зъби и оттоци,
от ръфането на анонимни плъхоци.

Ние, кучките, не се боим от „човешките” породи. 

На всеки позволяваме да ни лае или поразходи,

но под око на каишка здраво си го държим.

Да го оставим да мисли, че той ни води,

не е по кучешки подло, нали?!   ;)

                               Елена Начева © ЕLA

2012 GODина

photo web

Texts. All Rights Reserved  © ЕLA.2012, кн."Кабинет по Смехотерапия"

                                                                               §