събота, 22 август 2015 г.

ИЗПИВАМ до дъно ДЪГАТА

Спешен смехомасаж
© Елена Начева


ELA photography © Krastyu Lafazanov

Пощипвам нечие ушле,   
потърквам нечие носле,  
погъделичканата усмивка
кихва, сънено се протяга
чак до ръба на небето,
прозява се и се оттегля,
раздразнена,  да си почива -
усмивката ни, уви, 
невинаги е щастлива.
Няма да я закачам,
от устните я откачам.
Вдишвам със сърце смеха,
издишвам гнева и тъгата,
жадна за светлина след дъжда
изпивам до дъно дъгата.*



*Помолих Нина да ми нарисува и дъга в картНината с чадърите, която откупих. Тя ми обеща и ето... А после ми сподели, че стихът ми я вдъхновил за цяла серия. Нарекох я 
"Златната Нина танцува с Дъгите"


Светлина от дъгата © Худ.Нина Златева                                    Люлка под дъгата © Худ.Нина Златева

Под дъгите © Худ.Нина Златева


Вдишвам със сърце смеха, издишвам гнева и тъгата... 

Елена в картината на Ван Гог
фото Кръстю Лафазанов © ELA photography

 Негативизма си държа на диета... :)



§

Текстове © ELA.Всички права запазени.Copyright

Няма коментари:

Публикуване на коментар