СМЕХЪТ е спасителния пояс, за който се хващаме, за да изплуваме...

   В последната си книга „Кабинет по смехотерапия”, Елена, казвате: 

„Смехът винаги е бил спасителният пояс, за който сме се хващали, за да изплуваме от давещите ни сериозности.”

   Кой спуска спасителния пояс за вас двамата? Не сте ли вие самите спасителите? *

   - Да, има един такъв бодлив израз “Всеки да се спасява поединично”. Всеки сам избира начините за изплуване и спасителните си пояси. Но животът ни е море от човешки съдби и всички сме взаимосвързани. Един спасен в повече с пояс, означава шанс и за други да се хванат за неговия пояс... (може и сатурнов пояс от паласки около снагата... в кръга на и извън шегата).

   С тази LAUGH-фамилия (от англ.= смея се) не очаквайте сериозна беседа по този и... онзи въпрос. Макар, че за нас смехът е най-сериозното нещо на този свят.

   Цялото ни сериозно и лафамозно житейско търкалутане e на смехосъпровод.   
   Материалното трудно го преглъщаме без солта на шегите.  

Лафамилия, "Рошав ли съм?", "Не, рошашав си!", фото © Гергана Вутова

   Сълзите от смях пречистват, лафилтрират душите ни. Но понеже обезводняват, редовно поемаме течности. 
   Препоръчваме освешената ни напитка  ала „Къцине Лафазаньон”. Осмешава се със смях, на принципа на осветената вода с молитва. 
   И ето отговора на въпроса ви за спускането на спасителния пояс... ПОЯСнявам – проблемът с поясите е, че ако са далеч, може и да не помогнат. Затова трябва да са си винаги в нас. Не е задължително да се виждат както лафамилните (сатурновите ни пояси около кръста), но всеки трябва да си ги носи постоянно! Когато няма спасители наоколо, за да им дадем команда да ни спасят, сякаш са ни длъжни, да си бъдем самоспасителни.

   Така стоят нещата в живота и не е шега. 
   Хората около нас са огледалата, в които да гледаме и да откриваме какво да поправим или научим за себе си. Те ни помагат да видим в тях как изглеждаме и в най-скришните си кътчета.

Процесът е противоположен на егоистичното вглеждане в собствените си проблеми. Като гледаме и помагаме на другия-огледалото, виждаме в огледалото, че помагаме и на себе си.

лафото Елена Начева

   Какво се иска, за да „спасяваш” със смях?

    – Щедродушие.

   Какъв трябва да си самият ти? А може би какъв трябва да НЕ си? Откъде тази неизчерпаема енергия и позитивизъм и у двама ви? Къде е изворът/ изворите, които ви зареждат?

    - БЛАГОроден и БЛАГОдарен да си е нужно. Да знаеш законите за даването и получаването. Хвърлените към друг думи са семената, от които ще изкласят плодовете за теб. Горчиви или сладки – никнат от твоите семена. Така, че внимаваме какво си садим!

  А изворът е един – извира от краденеца на сърцето – любов! Всеобгръщащата любов! Изначалната любов! Искрата на Сътворението, което  СЪтворява нас и преСЪтворява нашия свят Свят ежесекундно. Имаме и още едни „тайни” извори – нашите усмихнати близки и обични приятели, общуването с които е земният ни рай и горивото за земното ни пътешествие. 

лафото Елена Начева

   Открихме в опита си, че „Лекуването с изкуство и смях” е нещо добротворно и за двете страни и е изключително резултатно. 

   Може би затова въртележката на живота ни е сред артисти, художници, доктори и... сладки и лечебни като сироп за душите ни Дечковци, които са специалисти по всичко в едно-чиста неизгребима Вселена с жива вода.

    Имало ли е случаи, в които сериозностите наоколо са се оказвали по-силни от вас? Какво правите тогава?

     - ВИНАги има. Но вина не търсим извън себе си. Ако нещо шупне в душите ни ала „Къцине Лафазаньон”.

   Нещо сме сгрешили значи в рецептата и... така! 
   Предстои ни да осмешаваме напитките си по по-добър начин, за да не шупват. Някой съвсем насериозно смята, че е открил „ноВИНА” и я тиражира, че сме били широки в кръста.  

   Е, мерси! 
   Широк в кръста и в мисленето е за предпочитане пред тесногръд. Някои имат сантиметри нагоре, други сантиметри настрани. Някои имат повече сантиметри стърчащи горе, на други – стърчащото им е по- долу. Някои имат коси, други – нямат, но пък имат косми по лицата си и другаде. 
   Някои имат дебели...глави, други дебели чекови книжки... Някои имат по две ръце, но не могат да рисуват, нито да творят с тях. Някои нямат ръце – рисуват с крака или с уста. Къде има място за подигравка какво ИМАШ в повече като плът от друг?! Или какво МОЖЕШ повече!? 
   И дърадърадъ!

Къци Лафазанов в полет на лафантазията

  „Нямането” в сърцето и в ума, и „неможенето” са проблем! 
   Но някои сериозно се изживяват като информационни източници и „правят” подобни НО – ВИНИ... Ама НИКАКВИ вини не може да търсим за разнообразието на света. Можем да отдаваме благодарност. Ето какво правим тогава! Оглеждаме се, дори и в кривите огледала по пътя си и пускаме по един спасителен ПОЯСнителен благодарен текст за вниманието към скромните ни особи... без слабости, имали сме само дебелости! Амиии... :) мерси!

  Казвате:  „Смехотерапевтът не е медицинско лице, а артист в ролята на лекуващ с изкуство.”  

Разкажете, моля, какви хора ви търсят и идват при вас, за да се подложат на „смехоментозно” лечение? 

     – Ние сме постоянен Пътуващ СЦЕНИЧЕН кабинет по смехотерапия от десетки години насам. Още от 1990г., когато основахме лафамилния си Театър ЕЛА, наричаме спектаклите си „смехотерапевтични сеанси”. Искрено вярваме, че Смехът лекува и ние не сме открили това, ние само го прилагаме с упорито постоянство върху всеки, който се доближи до нас, на сцена в зала, при откриване на приятелска изложба в галерия,в истински кабинет, на улицата; дори когато ние сме пациенти в болница – лекуваме със смях и обич отсрещния, лекуваме докторите и сестрите, които лекуват нас! Идват ни на визитация и след рутинния преглед, започват шегите и лафовете. Смехът се извива чак до „неприлични” за болнично заведение ДЕциБЕЛИ.  Благодарим на Господ, че ни е дал очи и сърце, и ни дава сила и щедрост да се смеем и смехолекуваме, въпреки трудно преодолимото негативно мислене на „сериозниците”.  

    Бихте ли разказали най - емоционалния си случай на преобразяване на пациент/ зрител/слушател със смях? Най - емоционалната реакция, която сте получавали?

     – Едни от най-очароващите случаи са подскоците и усмивката на една жена във Варна след спектакъла „Интимни беседи по онзи въпрос” (след 90 мин. смях), която ни запрегръща и сподели между подскоците и сълзите:”Б яхме си купили билети отдавна, но някакъв нерв ми се възпали, не можех да ходя от дни и казах, че няма да мога да стигна до театъра, не мога да мръдна. Обаче децата ми буквално ме донесоха тук. И! Вижте сега – мърдам и танцувам! Благодаря ви за това чудо!” ... 
   Това си е доказателство, че чудесата всеки сам си ги твори. Отваряш широко съзнанието си заедно с устата си за широк и дълбок смях.

   Ние, Лафамилия, сме само помощници в процеса. Другият смехоментозен случай - момче на около 25, взело билети за себе си и приятелката си, но жестоко се скарали малко преди представлението ни и се разделили, скъсали. Той влязъл сам в театъра, проклинал късмета си.

   След 90-те минути обаче, дойде на служебния вход и ни благодари: „Накарахте ме да се чувствам щастлив и дори благодарен за „скъсването”, истинско облекчение и свободен дух ме владее след преживяното с нас в залата.”  Ето, пак доказателство! Ние нищо чудодейно не можем да правим, просто споделяме усмихнатата си гледна точка за живота с цялата си щедродуша любов към почитателите. Чудото всеки сам си го прави с мисленето си! 

    Когато се сблъскате с такива опасни екземпляри като скептицизма към смехолечението, негативизма наоколо, вечното мрънкане, как се борите с тях?

     – Не се борим с никого и с нищо. Борбата с нещо и против нещо си е войнстващо мислене. Опитваме да сътворяваме повече от хармонизиращото, добротворното.

   Ако грубо 50 % е зло и 50 % добро, и войнстваш срещу злото със злост, сътворяваш пак зло и му добавяш още проценти. Затова правим каквото е по силите ни да сътворяваме добро – така му вдигаме процента.    

   Сътворяваме добро отношение (дори и към злосторниците) и опитваме да ги учим с делата си на доброта, прошка, смирение. Може би е нямало кой да ги научи да правят добро и затова вършат, каквото знаят... Ама, знаем ли. Не знаем всичко. 
   Учим се пътьом.  Учим се от Всеки и от Всичко. 

   Дори сега като си говорим въпросително и отговорно, се учим от вас!

    Когато и предметите излъчват любов... има спасение!, написахте в страницата на KАБИНЕТ по СМЕХОТЕРАПИЯ преди няколко дни... Предметите, които ви спасяват? 

     – Да, спасението е във взаимната обич, в любовта към света и природните божествени творения, от които сме всички частици. Предметите около нас вибрират на нашите честоти, уж ние сме зареждащите източници, но те като попият нашата любов, после ни облъчват с нея.

   Наистина всичко е свързано. Затова, когато душите ни пеят и играят, публиката ни също изпитва щастие.

   Когато картината на художник е заредена с електричеството от сърцето му, топли и блести.

   Когато уважавате и цените лекарят, от когото искате помощ, той ви дава всичко от себе си и ви помага да започнете процеса на оздравяване, а той започва в сърцето и в ума, после се предава на телата ни.

   Ако изпращате омраза и укори, ако не харесвате някого, не ходете при него нито да ви лекува, нито да ви храни, нито да... Продължете сами своя списък J. Нашите рецепти са също само да отключите въображението си и да си сътворите свои, а не да „преписвате” чуждите.  

    Със сигурност с много любов са заредени за семейството ви и всички празници-пълници, както ги наричате. Как преминат те за Лафамилия?

     – Няма да ви изненадаме – ще са препълнопълни с добро настроение. 
     Ще заразяваме със смях.
     Слава Богу, че за превенция от тази зараза няма открита ваксина, 
иначе какво щяхме да работим!?

Лафамилия, фото © Елена Фотева

„Сърцето бръчки няма. Всички сме в неговото летоброене

съхранени по на Двадесет и две. Останалото е просто

житейски ОПИТ с ДДС.” (Елена Начева) 

    Кой е най-значимият подарък ?

    – Пътуванията, където Господ ни покани, както казват мъдреците.

    Личната и професионална  ЛАФносметка на Елена и Къци? 

     - Благодарни сме за всичко – и за доброто, и за лошото, което все някога се оказва за някакво добро. Но трябвало време, казват, за да се погледнело отдалечено и тогава се виждало. Живеем с тази вяра. 

   И се оглеждаме за знаците й.

Artist © Rafael William

     2013?

   - Числото 13 ни носи просперитет! В него няма фаталност, само лафаталност. Ако не знаете защо, хвърляме един ПОЯСнителен текст и към вас. От днес „тайната ни” ще е сподЕлена: 

   Плодородие и плодовитост е закодирано в тези числа едно до друго  1  3. Това е Библейската семейна двойка:

    2=3–1=2, съгласни сте, нали? Вече знаете 1 тайна З.ащо J 13-цата символизира Библейската 2-ка Адам и Ева, ето 2=3-1 (от Адам е взето 1 ребро З.а Ева)...ЕВаРИКА!"

     После 1+3=4 (средностатистическа днешна фамилия) 
 

  Древните стигали и до 1+3=13, но тази плодовитост вече е извън мода. А ние сме от нароилите се народи, които следваме „Вятъра на промените” и световните моди.

    Та 13 си е плодоносен библейски портал - 1 до 3, от които 1-цата е мъжкият символ - Адам, а 3-ката е Ева, обърнала провокиращо гръд като в картина на Дали или на Нина ШЕГАл... (худ.Нина Златева, с която наскоро открихме съвместни 2 в 1 ЕлеНини изложби „Игра на образи и думи”, „Пробудени приказки”. И ви благодарим, че присъствахте лично) ! 

   Надяваме се 13-ката да носи късмет (лично предпочитам думата благослов) и на вас! Тайната, отвъд шегата е, че Преносител на късмета не е цветът на косъма на котката, нито разположението на цифрите 1 пред 3 или 3 пред 1. 
   Преносител на късмета е Мисълта ни свръхзвукова и свръхцветна, Мисълта ни за нещата и Магията, с която ги наричаме и привличаме... от Източника! 

Лафамилия нарисувана от © Виолета Бакалова, 10 г.

    С пожеление за успех (GOoD luck, Good Laugh) на всеки един от вас от нон-стоп лафащата наша LAUGH-фамилия. А, с преводите се оправяйте сами!

Лафамилия в очите на © Гоги Крис, 8 г.

  Това е положението, да се оправяш в днешния свят, един език вече не е достатъчен... Добре, че смехът не се нуждае от превод. 
  Това ме подсети за озвучителя - американец, който водеше музиката на спектакъла "Интимни беседи по онзи въпрос", при гостуването ни на българската общност в САЩ. Чувахме го, че се смее с пълен глас. 
   Накрая го попитахме, какво разбира, че се смее. 
  А той: "Смехът на публиката беше толкова заразен, започнах да ви гледам и да разбирам само от жестовете и физиономиите. Чудно..."
   Стават и такива чуднотии и... чудеса. 

____________

* Въпросите зададе: © Ася Станева за сп."Hello". 2013. 
   Отговори лафамилния PR © Елена Начева 
   в 
   НЕТ-Трезво състояние ;)>, т.е. PR, опиянен само от допустимите дози смехолафин!   :)    ;)

§

Е, понякога...

СМЕХЪТ  ПОНЯКОГА...
Смехът понякога е приглушен.
Смехът е тихичко стаен 
в стаята си необятна – моята душа.
Чака буря или вятър да го разбуди
или да го изтръгне от стаената  
смеХОЛна  стая  в ъгъла на пропастта,
препълненa  с  тъга...

© Елена Начева

Още  тук

 Театър ЕЛА , Лафамилия / Theatre ELA , LaughFamilia

Текстове и фото © ELA.Всички права запазени.Copyright

§