Пощипвам нечие ушле,
потърквам нечие носле,
погъделичканата усмивка
кихва, сънено се
протяга
чак до ръба на небето,
прозява се и се оттегля,
раздразнена, да си почива -
усмивката ни, уви,
невинаги е щастлива.
Няма да я закачам,
от устните я откачам.
Вдишвам със сърце
смеха,
издишвам гнева и тъгата,
жадна за светлина след
дъжда
изпивам до дъно дъгата.*
*Помолих Нина да ми нарисува и дъга в картНината с чадърите, която откупих. Тя ми обеща и ето... А после ми сподели, че стихът ми я вдъхновил за цяла серия. Нарекох я
"Златната Нина танцува с Дъгите"
Елена в картината на Ван Гог
фото
Кръстю Лафазанов © ELA photography
|
§
Текстове © ELA.Всички права запазени.Copyright
Театър ЕЛА , Лафамилия / Theatre ELA , LaughFamilia
Няма коментари:
Публикуване на коментар