събота, 30 август 2014 г.

Ще ви купим и продадем

Последното нещо, което си купихме е 
ЛЕКАРСТВО против тъги и проблеми - БИЛЕТИ за ТЕАТЪР

 с  Елена Начева  и  Кръстю Лафазанов


Кой пазарува по-често у вас?


Кръстю: Аз.


Елена: Аз.


Кръстю: Е, да, зависи какво.


Елена: От какво зависи?


Кръстю: От какво, какво... от теб зависи.


Елена: Виждате ли го, ще ви купи и ще ви продаде!




Усмихнат поздрав за Лафамилия от Йовка Захаринова, блаGODарим!



Имате ли си любим магазин?

Кръстю: Да, един в Лондон за дънкови облекла! Fat and bold...


Елена: Преведи го, де!

Кръстю: “Дебеличък и плешив”. Явно собственик с чувство за самоирония, дори се беше нарисувал на етикета на марката си. Но, честно, това бяха единствените панталони, които ми залепнаха. Имаше си място за сатурнов пояс, без да е нужно да си купувам 4 номера по-голям размер, а крачолите да са ми като тръби за топлоподаване.


Елена: Моите любими магазини засега са детските и книжарниците. Загубваме се със сина ми в тях и забравяме за чакащия татко отвън. Който не влиза не защото не обича, а защото я влезе, я трябва да работи - на всеки три крачки дава ЛАФтографи и не можем да си се кефим в разглеждането. Затова го натирваме навън да посреща известността си.


Кръстю: Гледам да не е дъждовно и ветровито, че хремосвам от чакане.
 

А любим щанд имате ли си?

Кръстю: В момента за строителни материали, ремонтирам.


Елена: Аз обожавам тетрадки, тефтерчета, изобщо канцеларски материали и книги. А Гоги - касети и дискове с филми. Вкъщи имаме повече книги и филми, отколкото са тухлите в стените.


Кръстю: Можем да си построим къща от книги и касети.
 

Правите ли си добре сметката?

Елена: Кръчмарят ни я прави. Ние сме хора, за които парите имат само енергиен смисъл, те са поток - получаваш и даваш. Спреш ли този поток на даване, спира и получаването. Но даването не е само за пари, а говорим за раздаването.


Кръстю: То обаче почти винаги си има и материално измерение, така че пак си е “сметка”.


Елена: Полезна “вметка”.
 

Лесно ли се изкушавате от любопитни, но не чак толкова полезни и необходими вещи?

Кръстю: Не, по принцип аз не обичам да ходя по пазар. Чак когато нещо спешно ми потрябва, го търся и бързо избирам.


Елена: И аз не съм по терапията с пазаруването. Но за някои хора (и за търговците най-вече) е доста полезна. Защо пък не, важно е да умееш да си внушиш, че си щастлив. И тогава си щастлив.
 

На какво залагате – на доказани марки или на добре изглеждаща и по-евтина стока?

Кръстю: Не сме по залозите. Но, да! Марките са си гаранция. Има обаче и много български производители, които излизат с чудесни стоки и са на добра цена.


Елена: Не робуваме на марки. Можем да се чувстваме ценни и в собствената си кожа, но забелязваме, че доста млади хора не го умеят. Ние възпитаваме децата си с “марката” на духовността най-вече. Вещите са временни.
 

За какво харчите най-често?

Кръстю: За нужното.


Елена: Най-много за децата си и за забава, почивка, разходки.


Бихте ли се оплакали от невъзпитана продавачка?


Елена: Ще разиграем скеч пред нея и с намигване ще се опитаме да я “коригираме”, не че го вярваме. Невъзпитанието е голям порок.


Кръстю: Защото и да се оплачеш, какво от това?


Елена: Само можеш да си навлечеш омраза. А ние искаме усмивки.


Европейско ли е нивото на обслужване в кварталния ви магазин?


Кръстю: Продавачите в кварталните ни магазини са ни приятели.


Елена: И всяко добро отношение е нужното, за да е на ниво. А “Европа” е просто марка. Ние трябва да държим на културата във взаимоотношенията си, за да ни е добре и в нелицеприятния често бит.
 

Последното нещо, което си купихте, е...

Елена: ...Билети за театър.


Кръстю: За комедия.


Елена: Т.е. купихме си лекарство против тъги и проблеми. 

Да, и в аптеката има такива, но не пропускайте да опитате и нашите, театралните ха-хапчета против скука и сиропяци за смях.


Интервю за:
http://www.vsekidom.com/index.php?option=com_content&task=view&id=79&Itemid=37

Няма коментари:

Публикуване на коментар