 |
| Танцът на Лафамилия в спектакъла на Театър ЕЛА "Интимни беседи....", фото©Фотевстил |
Актьорите и лафторите
от 1990 г. имат свой частен лафамилен
Какво е смешното в живота?
Елена Начева: Което можем да
видим, то е смешното.
Kръстю Лафазанов: И в тъжното има не малко смях.
Е: Стига да можем да обърнем нещата с хастара навън и да
сме готови винаги да се самоиронизираме.
Коя е най-щурата шега, която сте
спретнал на ваш познат на първи април или по друг повод?
К: Най-щурата?! Май
я спретнах на Елена преди години точно на 1 април. Обадих й се от Варна и й се
похвалих, че от работа имам страхотна мускулна треска и много висока
температура.
Е: Обеща ми да отиде на лекар.
К: Но излъгах. А после продължих да се “шегувам” със
себе си и стисках зъби до сутринта, когато майка извика “Спешна помощ” и ме
вкараха на майтап в операционната.
Е: Оказа се, че от два дни “шегаджията” ми имал спукан
апендицит и усложнения. Когато пристигнах на пожар от София във Варна, докторът
ми вика: ”Защо сте го оставили само това дет…, момче? Такова нещо ми се е
случвало само с един овчар и с
г-н Лафазанов. Но овчарят има оправдание, нямал
е телефон, за да се обади от планината.”
К: Аз понеже като актьор съм свикнал да не се
оплаквам… и винаги да съм настроен да забавлявам и да разтоварвам хората, а не
да ги натоварвам.
Е: Голяма щуротия щеше да направиш точно на 1 април. Чак
не е за вярване.
К: После я накарах да лежи с мен в Реанимация две
седмици…
Е: Имаше нужда от бодигард и от лична медицинска
сестра.
К: Без майтап. Ако не беше Елена да ме пази, аз овързан
в системи и не мога да мръдна, а в стаята нахълтват нездрави любопитници с
фотоапарати да ме снимат като дран…
Е: Фазан. А аз отнесох “всенародните” псувни.
К: Супер беше, жена! И доберман не би се справил
толкова добре.
Е: После питаха каква порода е “кучката” на Лафазанов … ;) "ДобърMan", т.е. добър човек = man (англ.)
Какво е ежедневието на Кръстю
Лафазанов ?
Елена Начева:
Препълнено със задачи, репетиции и отговорности, но винаги шегопъстро и пълно с
хуморочувствие. Никога не му се случва да се скрие сред сива тълпа и да си
поскучае в някое ежедневие, ежесивие, сиводневие...
Кръстю Лафазанов: И двамата сме така, докато някой ни се оплаква каква
скука е животът му, ние си мечтаем за празни от задачи дни, няколко сиводневия
без задължения.
Е: Понеже не ни ги спускат, си ги крадем.
К: И ги подаряваме на децата си.
Е: А те ги оцветяват с прекрасни спомени.
Лесно ли е да си актьор?
К: Нищо не е лесно
на този свят. Но е приятно да си актьор.
Е: Обичан актьор.
К: Да, ако не те харесват и не те търсят, никак няма да
е приятно.
Какво ви даде и какво ви отне тази
професия?
К: Много срещи със
световни автори и световна литература.
Е: Даде ни много обич и омраза. Аплодисменти и завист.
К: Нови приятели и в същото време зложелатели. Не мога
да разбера, защо българите не умеем да се радваме на чуждите успехи. Като
гледам американци, руснаци как тачат колегите си и как аплодират успехите им,
благородно им завиждам.
Излъжете ни нещо.
К: Излъгах ви вече. Не само благородно, адски много им
завиждам на чужденците за уважението и радостта, която показват от постиженията на колегите
си...
Е: Защо искате да ви лъжем? Не ви ли стигат лъжите на
управниците?
Каква според Вас е формулата на
успеха в шоу бизнеса?
К: Ако има някаква
формула, тя ми убягва. Но принципно е важно да обичаш да се забавляваш.
Е: Нашата лаформула в хумора и шоуто е да се майтапим с
другите и да говорим само онова, което самите ние бихме понесли да се каже за
нас. Обичаме градивните шеги, не унизяващите.
Какво е необходимо на един скеч, за
да го харесат максимален брой хора?
К: Идея си нямам.
Е: Може би трябва на теб да ти харесва и тогава палиш и
доброто настроение у другите.
К: Моят магистър по сентенциология и на най-засукания
въпрос ще ви намери отговор.
Е: Откъде си сигурен?
К: На майтап вече десетилетия имам щастието да търся
отговорите заедно с теб. :) Но ти по-бързо откриваш по-хубавите отговори.
Е: Може би ти ме провокираш…
К: Добър екип сме… Шегувам се… Направо лъжа! Не добър,
супер екип сме.
Е: Не му вярвайте. Само за пред хората говори така.
Иначе като му режисирам скечовете, казва “ти ли ще ми кажеш”…
Често ли импровизирате?
Е: Импровизацията е
основа на цялото ни житейско животъркалутане. Импровизираме във всеки избор и
всеки път, който поемаме. И в играта на сцена е така.
К: Затова никое представление не се повтаря с
предишното. Излизаш на сцена в различно настроение и колкото и да се
настройваш, винаги има елемент на импровизация, когато следваш и настроенията
на колегите си.
Е: То е като игра на пинг-понг. Подават ти, поемаш,
връщаш топката. Ако си седиш в средата, а колегата ти подаде вляво и не
отреагираш… не става играта.
Хубаво ли е човек понякога да
хвърчи в облаците?
К: Ако е
обезопас`ен.
Случвало ли се е някой случайно
срещнат човек да Ви помоли да му изрецитирате монолог?
К: Не, искат ми да
им казвам вицове. Един пиян хлапак веднъж ни засича в асансьора и вика:
“Лафазанов, кажи един виц, ще ти дам 5 лева”…
Е: Забрави да кажеш, какво носеше в ръцете си.
К: Диня носех, щях да му я прасна в главата, така се
ядосах.
Е: Но се сети за “нещастната” участ на докторите, те са
още по-зле от комиците. Един приятел лекар ни разказва как насред улицата
негова пациентка го спряла и започнала да му се оплаква. Той й казал:”Съблечи
се”. А тя:”Ама, как тука ли? Не мога да се съблека насред площада.” Доктора:”Аз
как мога тук да те прегледам? Където ме питаш, там ще се събличаш!”
Слагат ли си маски политиците?
К: Толкова много, че
в един момент вероятно забравят колко са и не всичките ги свалят.
Е: Някои маски се срастват с тях.
Доколко техните роли се отдалечават
от действителността?
К: Всичко, което ни
се случва е част от нашата реалност.
Е: Дори и измамна, всеки от нас живее точно в нея.
Лъжат ли успешно политиците?
К: Те си лъжат, ние
се правим, че им вярваме…
Е: Но ние по-успешно лъжем, че вярваме в сладките им
лъжи.
Какво е сериозното нещо, което бихте
им казали?
К: Да не си забравят
текстовете от ролите, които изпълняват от предизборните трибуни и после да
говорят съвсем други “текстове”.
Е: Знаем, че винаги се оказват заложници на чужда воля.
Дори и тези, които не си го признават.
Кой е любимият ви персонаж от
политиката? Защо?
К: Вечният "Бай Ганю".
Е: Винаги оцелява.
Имат ли бъдеще скечовете на
политическа тема?
К: В политиката има
много нелепици и те будят смях.
Е: Лошо е, че докато им се смеем, те ни разплакват
майката.
Какво ви разсмива?
К: Колегите ми. В
момента репетираме с Елена в Сатиричния театър в “Богове” от Георги Данаилов с
реж. Гаро Ашикян, спектакъл в чест на 75 г. юбилей на Никола Анастасов. Има
доста политически препратки към днешния ни ден. Много се смеем и забавляваме.
Е: На 22 април е премиерата. Не си спестявайте дозите
смях, от които организма ни има нужда точно както от витамините, за да
функционира добре и да живее здравословно.
Какви книги четете? Имате ли
любим автор?
К: Естествено - любимият ми лафтор е Елена! Малко време ми остава да чета книги, за съжаление, но много обичам книгите. Взел съм си сега
автобиографията на Марлон Брандо. Най-много чета сценарии напоследък поради
разбираеми причини.
Е: Напоследък моят любим автор е синът ни Гоги Крис. Вече знае да чете и пише. Като прочетем хубава книга или гледа весел филм,
сяда и пише съвсем сам страници от рода на ”И рицарят влезе в цирка, и там те
му дадоха един кон, който излетя през вратата. Майката му…и т.н. ” Питам го : ”Майката
на рицаря или майката на коня имаш пред вид, че е излетяла?” А той се смее: ”Ах, че смешно каза, бе
маме! Конят няма майка, а кобила. Майката му на рицаря била там."
 |
| Корицата на книгата "Кабинет по смехотерапия" |
К: Ей такива щуротии са ни любими. Един ден Елена ще ги публикува в "лафторски цитати от..." в следващите си книги. Гоги ми
вика: “Казвай ми Сър Гоги”. И часове наред си говорим така.”Как си, Сър Гоги?
Гладен ли си, Сър Гоги?” Обаче не щеш ли заваля и Гоги се подхлъзна в калта.
Викам му :”Сър Гоги, какво стана, удари ли се?” Той: “Не ми викай вече Сър. Виж
ме какъв съм мръсен.”
Е: Най-страхотните автори и извлечители на мъдрости са
децата. Те виждат с рентгенови очи в душите ни. Естествено, че като си мръсен,
не може да си Сър, т.е да си важен човек. Жалко, че вътрешната мръсотия не е
така видима и много изцапани все още се титулуват Сър.
К: Елена ми е един от любимите автори и… съЛАФтори…
Е: На интервюта ли !? Или на деца ?!
К: И на усмивки.
_____________________
:)
