неделя, 30 октомври 2016 г.

Не посягай на чуждо, за да не ти вземат къщата

 Интервю в. "24 часа"

с Лафамилия Лафазанови - Елена Начева, Кръстю Лафазанов и Елица


Лафамилия Лафазанови в гримьорната на Народния театър
фото © Гергана Вутова

Любимото ти ястие
Къци- лафазаня, морски дарове и плодовете от моите дръвчета
Елена- майчина гозба, риба и плодове-диня, пъпеш, ягоди, киви, кайсии 
Елица- крем супа

Напитка
Къци- собствената ми крушова/дюлева ракия
Елена- вода и сок от грейпфрут
Ели- шоколадов шейк

Автор, книга
Къци- "Приключенията на добрия войник Швейк"- Хашек
Елена- много са, но от дете съм очарована от "Малкият принц" на Екзюпери
Ели- книгите на  Лафамилия Лафазанови J

Музика
Къци- Луис Армстронг, Боби Макферен
Елена- нямам само една любима, харесвам класика- Моцарт, Вивалди, Шопен, слушам с кеф Том Джонс, Марк Антони, Бийтълс, Майкъл Джексън, Шаная Туейн и всички наши поп-изпълнители
Ели- всякаква музика слушам, харесвам много от българските изпълнители Белослава

Мястото, в което се чувстваш добре
Къци- у дома, на сцената, в морето, сред природата
Елена- същото
Ели- същото

Какво е домът
Къци- уют и любов
Елена- спокойствие, грижа и пристан за среща с обичните
Ели-  бащиният дом е закрила
  

- Как реагирахте, когато Елица ви каза, че ще се омъжва?
Познавахте ли момчето? Говорили ли сте с нея за бъдещия й семеен живот, изказвали ли сте някакви пожелания?

Мама Елена- Изненадахме се, че толкова бързо порастна, но се  зарадвахме, че е открила своята половинка.
Елица- Мама и татко бяха много смешни. Трескаво си затърсиха тоалети, а баща ми мислеше сериозно за прическата си. На брат ми Гоги обясних, че вече няма да живеем заедно, отстъпвам му детската си стая и той се съгласи да има сватба, обаче ако продължим да си живеем заедно J.
Мама- Затова затърсихме квартира наблизо и за радост намерихме... през един етаж J.
Татко Къци- На мен ми сервираха вестта по телефона. Замълчах за по-дълго време, отколкото обикновено мълча. После се зарадвах, защото момчето ми допадаше.
Мама-  Сега си имаме още един син бонус! Още при първата среща Радостин ни спечели с усмивката си!
Татко - Ние с Елена се събрахме още по-млади и не съжаляваме. И до днес ни е интересно да сме заедно, да пътуваме и да си почиваме заедно, въпреки че и работим заедно.
Мама- Когато сме изградили от младостта си еднакви вкусове и имаме сходни виждания, а не търкания и неразбирателства, семейният климат е по-благодатен. Надяваме се и децата ни да попиват това от нас, да изградят толерантната и ведра своя семейна среда.
Татко- Няма по-хубаво от това да знаеш, че у дома те очаква любим и загрижен човек.
Мама- По-хубавото е да знаеш, че можеш да разчиташ на него, дори и когато не е винаги до теб. Да знаеш, че имаш духовната му подкрепа и това те изпълва с още сила. Не отправяме специални пожелания към младите, надяваме се те да черпят от нашия опит и взаимоотношения, да "копират", което им харесва и да избягват, което не ги ползва.

- По-лесно ли се гледа второ дете? Каква е разликата с Гоги в сравнение с теб, Елица?


Лафамилия Лафазанови, 24 май, Бояна


Елица- Брат ми е с руса коса, мама ми е разказвала, че до 10годишна тя самата е била руса със сини очи.
Мама- Нещо като прикрита блондинка J.
Елица- А аз съм се родила с черна дълга косаJ. Друга разлика - моя милост е по-кротка, а Георги командва и винаги си постига целичките. Умник!
Мама- Може "командването" да му е наследство от дядо му Георги (полковник и до пенсионирането си командир на ВВС поделение). Та значи въпроса ти, Митко, стана - по-лесно ли се гледа "командир" J.

- Изобщо възможно ли е?!

Татко- Може. Но няма лесно.
Мама- Семейство се управлява трудно като свръхзвуков самолет. Трябва да си Ас J, за да излиташ и се приземяваш безаварийно J. Изобщо балансирането и рулирането е свръхважно за семейния живот. 
Татко- Това родителствуването за мен е най-трудната и отговорна роля. Хубаво е, когато едното е по-голямо и помага - Елица ни отменя, винаги когато може за няколко часа в грижите за малкия.
Елица- Хитро се получи при вас. Но аз съм благодарна и не помня сякаш живота си преди да дойде брат ми. Когато завърших гимназия и ми предлагаха да уча в чужбина, отказах. Наистина не си представях да не мога да виждам Гоги как расте и да пропускам тези сладки мигове с него.
Мама- Родителството е благословия и изпитание. Децата ни са дар, наши ученици, но и наши учители. Взаимно се учим. Елица се роди, когато бяхме по на 22-23г. и сякаш растяхме заедно. Гоги го родих в своята зрялост и го отглеждаме с повече познания и увереност. Но и двете ни деца (вече три с чаровния ни зет) са зарядни устройства за душите ни. Обаче всяко дете си е различно. Всяко е малка вселена, в която физиологичните дадености от родителите са малки прашинки. Във всеки един малък човек е закодиран целия свят. Но всеки сам избира според нивото си на развитие какво от всичко да прояви и осъществи в своя живот. Затова мъдреците ни учат, че можем всичко, стига начинът ни на мислене да не е ограничен и да не спъваме себе си с неверие и страх.   

- Споделяли ли сте през годините тревогите си с Елица? Докъде са границите на казването и неказването?

Елица- Поднасяли са ми всичко с огромната си обич, както обичат да правят и до днес.Научили са ме как да се чувствам щастлива в лесни и трудни моменти от живота.
Мама- Никога нищо не сме си спестявали. Преглътнатото и скритото не означава решено. Обсъждали сме и нелицеприятни проблеми и тревоги.
Татко- Границите донякъде ги има между баща и дъщеря, но те двете майка и щерка понякога си разменят ролите. Чувала съм Ели да говори на майка си като, че ли тя й е майка, смешни са ми.
Мама- Но полезни за женските ти образи на сцената J! На 8 март не те забравихме и теб, и твоите Варвара, АнаТомова, Баба Абсурдана. И на "Ненка" звъняхме...
Татко- Любо Нейков избухна в такъв гръмогласен смях! Много беше идейно с този 8 мартенски поздрав J.

- Възможно ли е родителите да контролират средата на детето си? Всъщност не е ли това най-важното обстоятелство, за да не допуснат да стигне до него дрогата, насилието, цинизма?

Мама- Душата на детето е като градина. Всеки ден трябва да се плеви и да се засява с добри семена. Думите са мощни, но постъпките и реакциите на родителя и обществото, които детето вижда, са най-възпитаващите. Родителят може само да насочва. Единствено това зависи от него. Родителят и да контролира съзнателно средата, резултатът се гарантира единствено от избора на детето и от духовната му способност да устои на социалната агресия. На агресията на улицата, в училище, на насаждащия парализиращ страх информационен поток. Детето избира кое от родителите си и от света да вземе, от кое да се поучи, на кое да опонира, кое да отрече като неполезно за своя живот. Само, че с годините откриваш, че има една страхотна уловка - и онова което харесваш, и онова което отричаш с еднаква степен ги привличаш към себе си и те стават твоя вътрешен свят.
Татко- Насилието, дрогата, цинизма са постоянната агресивна обществена среда, в която всички битуваме. Родителските усилия не са достатъчни, за да се опазят младите.
Мама- Но каквото и да си говорим, колкото и да се "възмущаваме", с борба (друго насилие) не се преборват насилието, цинизма, дрогата... Отделният човек не може да се преборва с алкохолизъм, тютюнопушене, замърсяване, насилие в свят, който е превърнал в най-печеливш бизнес производството на оръжия, цигари, алкохол, дрога, хазарт.
Татко- Единственото, което родителят може да направи, е да се моли и надява децата му сами да се опазят от изкушенията.
Елица- Аз мисля, че един всеотдаен родител е способен да направи всичко за детето си, дори и да не предполага, че го умее. Благодарна съм на моите родители за всичко, на което са ме научили и което ми дават чрез обичта си.

- Промениха ли се възгледите ви за щастието, удоволствието, кариерата, отговорностите?

Тати- Бавно, неусетно, но вероятно. Променяме се, растем, порастваме..., с изключение на някои окосмявания (усмихнато поглажда теме).
Мама- ... израстваме духом и телом. Надяваме се и начинът ни на мислене да се е разширил, т.е. подобрил. Когато бяхме много млади и несемейни се радвахме, когато самите ние сме добре. Сега с годините сме щастливи, когато децата и близките ни са добре и се радваме на успехите им повече, отколкото на своите.
Елица- Моите възгледи за щастие се промениха, когато срещнах Радо. Дотогава само съм си мечтала да изпитам силата на любовта по този вълшебен начин, по който я изпитвам с него. Благодарение на родителите си успях и да я оценя, и да я пазя.
Татко- Кариерата носи удовлетворение, но посвещаването единствено на кариера ограбва живота.
Мама- Децата, семейството, приятелите са истинския пълнеж, който остава. Кариерата е посвещаване на обществото, което като те пенсионира и не си му от полза те забравя и захвърля. Потресе ни документалния филм за Бени Хил-един от най-обичаните комици на 20 век, който си отива огорчен, изолиран, забравен, самотен. Кариерата е измамна величина. Някои хора ги обсебва. Отнема им личния живот и ги прави свои заложници. Ние с Къци не страдаме от толкова силно его да сме най за всички. Щастливи сме с тези, които ни обичат, желаем на зложелателите и завистниците си да открият своя мир и хармония, за да са щастливи и омиротворени със себе си, както ние сме.
Татко- Заради работата и професията се правят жертви, обаче ние сме от хората които не сме готови да жертваме всичко в името на кариерата. По-важни са добрите взаимоотношение, обич и уважение между хората, с които работя, отколкото званията и квалификациите кой бил по-велик от друг и какво съм щял да постигна, ако съм търпял... 
Мама- И дърадърадъ! Свободата е състояние на духа и начин на човешко общуване, а не е служебно положение. Работим всеотдайно всяко нещо. Не очакваме удовлетворението ни от постигнатото да зависи от аплодисментите или критиката на този или онзи. Благодарим и за обичта на почитателите си, и за критиката на нехаресващите ни. Убедили сме се, че щом съществуват тези крайности на "браво" и "оплюване", значи те не зависят от нас, зависят от хората, които ги изричат, зависят от тяхното възприятие. Когато човек оценява друг, казват, че всъщност с думите си прави своя собствен портрет. Използва теб или мен, за да изрази себе си.
Татко- Затова отдавна сме спрели да обръщаме внимание и на тоновете глупости, които се тиражират под наше име в анонимни издания. Научили сме и децата си да се усмихват на клюките, които им препредават загрижени "доброжелатели" - верно ли, че майка ти и татко ти такова, че те онакова?!
Мама- Сигурна съм, че няма да ги досегнат никакви мръсотии и измислици на перверзни мозъци. Дори и първолачето Гоги е вече наясно с механизма на обругаване. Казва: "Нали който говори гадости, ги взема от главата и сърчицето си и значи те са му пълни с тия гадости. А не му ли е гадно да живее и да спи с тях, мамо?"    

- Как се развиваше ти, Елица - какво умееш, какво ти носи удовлетворение, какви са приятелите ти, какво учите с Радо?

Елица- Приятелите ми вече са двойно повече от преди, защото аверите на Радо (както казват в родната ми Варна) станаха и мои приятели. Много обичаме да сме заобиколени с весели хора и доста често ги каним вкъщи на гости. Повечето са наши съученици от гимназията и колеги от Университета. Преди сватбата си се дипломирах в УНСС, Радо в Техническия във Варна. Сега продължаваме с магистратурите по специалностите си и работим. Аз съм застраховател, насреща съм, ако имате нужда, адреса ми е в семейния сайт J. Не мога да застраховам само вярата ви, за нея всеки си отговаря. И както мама казва - сами трябва да си помпаме надеждите и мечтите, за да летим с тях, а не да ни закопават.

- Какво ви харесва у Гоги? Как общувате с него?


Лафамилия Лафазанови, фото © Георги  Николов

Мама- Гоги е равностоен партньор в игрите и в общуването. Още от 3-4 годишен сипе мъдрости. Започна с това, че когато го закачат за дългите руси букли и му викат момиченце, той се усмихва хитро. В Роженския манастир гледа, гледа дълго иконата на Св.Георги, после и на Св.Димитър и каза: "На Св.Георги никой не му се подиграва, че е с дълга къдрава коса и не му вика, че е момиче. Ето и Св.Димитър на кафевия кон е с дълга коса, а коня му е с дълга грива, пък е мъжки!"
Татко- Никога не може да ти е скучно с Гоги. Вървим през гората, а той се диви на птичките: "Как хубаво пеят, ах кой ли ги дирижира, тате?"


Елица- Метнал се е... на нечий гръб, но не конски, а на гърба на батко си РадоJ! Брат ми приказва по много сладък начин и това е нещото, което обожавам в него. Много обичам да се разхождаме с него, той е любопитен и всичко му прави впечатление. Иска всичко да знае, прави интересни изводи от преживяванията ни. Последното, което каза след снежната ни разходка с  лифта на Витоша беше: “Ох, колко е по-яко да се разхождаш в планината, отколкото да седиш пред компютъра!“ И после:“Искам да ме вземате на всяка разходка, на която ходите. Какво като ще мислят, че сте ми майка и татко?" J Те двамата с Радо си имат свой начин за забавления- играят на компютърни игри и много обичат да се борят на килима. Аз пък тайно си мисля, че се борят за мен J.

- Обратното на прокламираното разширяване на границите на света с интернет, информацията и прочее, не е ли необходимо стесняване на света до една ниша, "малък кръг", за да живее човек в него в безопасност, с добре изпълнена работа и с верни приятели?

Мама - Както си говорихме по-горе целият свят е в нас и всеки един от нас е светът. Но как точно ще го материализираме в живота си, зависи от възприятията ни и избора ни - кое да осветим, кое да изразим.
Татко- Хора като нас постоянно общуват с десетки  други всеки ден. Колкото е приятно, толкова е и уморително. И затова най-вече ти е нужен твоя "малък кръг" (макар нашият да не е толкова малъкJ) от близки и приятели, с които можеш да си седиш и да си мълчиш, никой да не иска от теб да го забавляваш постоянно. Вече 25г. съхраняваме този "кръг" в нашата Лафамилия и ни действа спасително.

- Вярвате ли в ирационалното, в предопределението на човешкия живот, в магията? Имате ли добри магии?

Елица- Аз вярвам в приказките, а в тях съществуват магии... А "Засуканите финтифлюхани приказчуни" които писахме с мама и татко за мен са сред чудесата на живота ми. Чувствам се специална, че ги измисляха за мен и ме насърчаваха и аз да им партнирам на равна нога. Брат ми вече ми завижда и ги кара да пишат и за него.
Татко- Ще го направим отново. Чудесата никога не свършват.
Мама- Слава Богу, фантазията на децата не изпада в кризи. Малките деца са ирационални. Те виждат и усещат цялостния ни свят отвъд видимото. Обожаваме децата, те не ни разрешават да амортизираме и калцираме духа си.

- Смятате ли, че образците от книгите и репликите от сцената могат да повлияят позитивно на хората, специално на тийнейджърите, или това е романтична представа.

Лафамилия Лафазанови, фото © Галя Йотова

Елица- На мен са ми повлияли силно много от образите на майка и татко в театъра, защото съм прекарала голяма част от детството си с тях по сцените.От дете силно ме вълнува поезията на Петя Дубарова. Когато бях 6-7г. майка ми четеше книгите й, разказваше ми за нея и за преживелиците им. Двете с мама играхме в Театър 199 спектакъла "Разгневена нестинарка" по творби на Петя, неизличим е спомена ми. Е, и видеозаписите ми помагат да си го възстановя. Друго, за което страхотно съм благодарна на нашите е, че са ме снимали на видео и са ме записвали от бебе на аудио касетки. Магически ми звучат днес. Благодарение на тези записи се познавам като малка, чувам детското си гласче и се смея на къдравата коса на татко, за която съм се държала и съм я дърпала, за да видя какво крие под нея J.

- Имате ли правила в живота?

Мама- Почитай баща си и майка си.
Татко- Не убивай, дори и с думи.
Мама- Не прелюбодействай и не свинщинодействай.
Татко- Не кради... дори и само актьорски приспособления.
Мама- Не лъжесвидетелствай.
Татко- И не посягай на чужда собственост с измама, защото един ден някой себеподобен на теб алчен тип ще вземе "твоята" къща.
Мама- Не забравяй всеки ден да благодариш за всичко, което имаш. А онова което си е отишло, както казва Епиктет, знай не си го загубил, а просто си го върнал, защото ти е било дадено временно. Не забравяй да целунеш детето си, колкото и да е пораснало!
Татко- Научи детето си да те целува, а ти не забравяй да целунеш родителите си...
Мама- И да им кажеш "обичам те"!
Елица- И "Правило Основно" за нашето пораснало семейство Лафазанови–100янови, е да правим всичко с голяма доза любов и свръхдоза чувство за хумор по 100! Коктейлът от тези съставки си заслужава, препоръчвам го на всички. Единственото, което може да ви заболи е 100маха от смях.

Мама- Иначе действа смехообезболяващо! Не сте длъжни да ни вярвате за нищо казано по-горе. Открийте своите собствени семейни рецепти.

___________________


Лафамилия Лафазанови в гримьорната на Народния театър
фото © Гергана Вутова



More / Още:



§


фотОСИ

GALLERY  /  Галерия  УСМИХНАТИ архиви

Лафамилия  /  LAUGHfamilia



Лафамилия след представление в гримьорната на Народен театър "Иван Вазов"


Елена и Къци с актьорите от спектакъла "Ах, този джаз"  в Народен театър "Иван Вазов"



Елена (вляво) като Богинята Хера в "Боговете"- Сатиричен театър "Алеко Константинов"



Лафамилия на снимачната площадка на филма "14 целувки"



Елена като Баба Ягуша в "Засукани финтифлюхани приказчуни"



Елена като Сестра Бригс в "Ах, този джаз" - Народен театър



Лафамилия (в ролята на публика) в Мулен Руж, Париж, Франция



Елена до звездата на Робин Уилямс в Лос Анжелис, САЩ



Кръстю до звездата на Гручо Маркс в Лос Анжелис, САЩ 



Лафамилия Лафазанови в САЩ, Лас Вегас за турнето на "Интимни беседи по онзи въпрос"






Лафамилия строят в Аудиториума на Харвардския университет декора за спектакъла си





Кръстю Лафазанов с режисьора Иржи Менцел, "Мнимият болен" в Сатиричния театър



Лафамилия Лафазанови в гримьорната на Народния театър за спектакъла "Дядо Коледа..."



Лафамилия с прическа и грим



Лафамилия Лафазанови / LAUGHfamilia  A`LA  NATUR

&


Лафамилия Лафазанови в зЕлено / LAUGHfamilia IN GREEN  :) 



:) LAUGHfamilia In CHERRY Red /  © Art.Katya Fairytales



Лафамилия расте, но не старее  ;) 



Растем, но не стареем..., е, поне се стараем :)




Следва продължение / To Be Continued

Кабинет по смехотерапия

Кръстю Лафазанов

Елена Начева

§



събота, 29 октомври 2016 г.

Апетит

Текстове © Оскар Уайлд

из есето "Душата на човека при социализма" 
     и ... 

(век след това-б.р.)


Oscar Wilde


...Трябва да проклинаме деня, в който хората са открили, че перото е по-добро оръжие от павето и може да бъде по-опасно от тухлата. Тогава те са се впуснали да търсят "журналиста", намерили са го и са го направили свой предан и добре платен слуга.

     ... В миналото хората са имали машината за разпъване. Сега имат машината за печатане на вестници (лъжи). Това със сигурност е подобрение, но все пак е нещо лошо, пагубно и деморализиращо.


...Творецът... извлича полза от всяка атака срещу него. Всяко нападение срещу индивидуалността му я укрепва и артистът става още повече верен на себе си. Разбира се, нападенията са гнусни, нахални и достойни за презрение. Но нито един артист не очаква красота от вулгарния ум и стил от недоразвития интелект. Вулгарността и глупостта са две твърде категорични реалности на нашето съвремие... 

Редно е да отбележа, че модерните журналисти винаги се извиняват на своите жертви на четири очи за нещата, които пишат за тях във вестниците... по принуда... Не преувеличавам, когато говоря за принуда.... Има "журналисти", които извличат истинско удоволствие от публикуването на ужасни неща (лъжи), или такива, които са твърде бедни и виждат в "скандалите" (измислени заради) един стабилен източник на доходи. 

    Но има и други журналисти, образовани и културни хора, които наистина ненавиждат нещата, които публикуват, които знаят, че те (гнусните лъжи) се отразяват пагубно на обществото, но въпреки това го правят, защото в нездравословните условия, в които работят, те са принудени да доставят на публиката си това, което тя иска и да се съревновават с другите журналисти в задоволяването на гнусния апетит на масите. Това е едно унизително положение за тези хора и не се съмнявам, че повечето от тях осъзнават това.


                                        Оскар Уайлд © 1891г.


Oscar Wilde,b.16.X.1854,Dublin