събота, 22 август 2015 г.

ИЗПИВАМ до дъно ДЪГАТА

Спешен смехомасаж
© Елена Начева


ELA photography © Krastyu Lafazanov

Пощипвам нечие ушле,   
потърквам нечие носле,  
погъделичканата усмивка
кихва, сънено се протяга
чак до ръба на небето,
прозява се и се оттегля,
раздразнена,  да си почива -
усмивката ни, уви, 
невинаги е щастлива.
Няма да я закачам,
от устните я откачам.
Вдишвам със сърце смеха,
издишвам гнева и тъгата,
жадна за светлина след дъжда
изпивам до дъно дъгата.*



*Помолих Нина да ми нарисува и дъга в картНината с чадърите, която откупих. Тя ми обеща и ето... А после ми сподели, че стихът ми я вдъхновил за цяла серия. Нарекох я 
"Златната Нина танцува с Дъгите"


Светлина от дъгата © Худ.Нина Златева                                    Люлка под дъгата © Худ.Нина Златева

Под дъгите © Худ.Нина Златева


Вдишвам със сърце смеха, издишвам гнева и тъгата... 

Елена в картината на Ван Гог
фото Кръстю Лафазанов © ELA photography

 Негативизма си държа на диета... :)



§

Текстове © ELA.Всички права запазени.Copyright

петък, 21 август 2015 г.

Моите по-човечни уши и очи

© Елена Начева

Дара, кучето бИглец (бигъл-беглец), ни смехотерапевтира
Elena Natcheva ©ELA photography


Опашатият приятел с едно сърце като мен,

безусловно да обича стократно повече умее,

ангелски пази крехката любов и ключа,

който постоянно губя заинатена в бита.

Ядната ми нахъсана миризма щом подуши,

вдига ме до небето на смеха с перките си уши,

подгонва спомена ми за кадифената ласка

и за парещото езиче, което ме буди насън,

не, не за да иска да излизаме вън,

а в най-дълбокото ми да се намести.

Четирилапият ми приятел е

моите по-човечни уши и очи,

опашатата му любов света ми върти. 


Елена Начева © ELA



ELA photography © Elica Lafazanova



ELA photography © Elica Lafazanova







photo web, thanks


Vintage photo  web


photo web, thanks

§


UNIKUM


"Sisters", photo © Ken Harvey




More:

photo web


И ние сме така-като куче и котка, photo web


Театър ЕЛА , Лафамилия /  Theatre ELA , LaughFamilia
Текстове © ELA.Всички права запазени.Copyright


вторник, 18 август 2015 г.

Винаги си нося чифт резервни криле

© Елена Начева 


Artist ©  Nina Zlateva,  блаGODаря, Нина!


Artist © Alex Alemany


Hагледно кътче на - Изкуството да живеем;
Изкуството да се смеем
над кривите си стъпки, 
да ги изправяме;

Изкуството да творим 
добрини, красоти;

Изкуството да създаваме приятелства,
да множим благородните думи,
да насърчаваме залуталите се, себе си; 

Да побродим 
през дебрите на раняващия ни бит -
да му се надсмеем, за да сме квит.
.......
Ако Животът ми се гаври с мен,
да ме прощава, кучешки ще му
припикавам сериозностите -
за да сме квит! Отличен хит -
в отговор на неговия hit * .

Усмивката ми е спасителен пояс;

Смехът ми е остров сред океан
от грознословие и празнодумства;

Винаги си нося чифт резервни криле,
ако едните ги намокри не дъжд,
а вълната от щедроплюещи;

Artist ©  Nina Zlateva нарисува картината за този стих, блаGODаря, Нина!


Нося с достойнство кръста си
върху женските си плещи;

Като каменен зид съм заякнала
в сърцето си, за да пазя детето си
от посегателства на разврата
и випозно грозно бръщолевене;

Изкуството да се надсмивам
на образа си в огледалото, кривото,
заместено с ТиВи-гледалото...;

Изкуството да живея
като се изправям след падане,
като се изправям след кривене,
като си оправям кривите усмивки,
с редовно лековито пиене на
смехотръпчиви "шведски горчивки";
.......
Открих това кътче за -
Изкуството да живеем,
изкуството да дивеем, дори
ако трябва с упорство от мрак до зори
да си пришиваме на устни усмивките -
едър бод зад игла...

Живот на Игра.
Но не го залагаме 
на бити карти
заради лустрото.
Това е Изкуството.

Елена Начева © ЕLA



Artist ©  Nina Zlateva, Bulgaria, Europe, The Earth, The Milky Way, The Universe



______________
Откъс из кн."КабиНЕТ по cмехотерапия"/The ”Laugh-Therapy Study” book

kabinetposmehoterapia.blogspot.com/2014/01/blog-post.html

(Смехо Те АРТ пия  ;)  Смехо Те РАП и Я)
* hit = удар (англ.)



LaughFamilia with The Artist Nina ZlatevaELA photo © Iliya Nikolov 




§


Театър ЕЛА , Лафамилия / Theatre ELA , LaughFamilia


понеделник, 17 август 2015 г.

Препънах се в перо на чайка








*   *  *
Препънах се в перо на чайка
и паднах във морето,
вълните разбиха се в сърцето,
разраненото до кърваво червено
 преоцветиха в синьо –
от днес ми викайте Графиньо!























§


More /  Още 

Театър ЕЛА , Лафамилия / Theatre ELA , LaughFamilia