петък, 29 май 2015 г.

ИНТЕРВЮ с картини


Елена Начева и Кръстю Лафазанов вземат интервю
от картините на Андрей Янев

Откъси-къси из сценария по откриването на изложбата
на худ.Андрей Янев „Вода за водата”, Бургас, октомври 2011 GODина
... ... ...
Eлена Начева* - Вижте прекрасните картини на Андрей, тяхната цел не е утилитарна.
Не е нужно да точим от тях вода, можем да си наточим добро настроение, светлина, красота,

мъдрост.
Кръстю Лафазанов* - Кой ви каза?
Елена - Те ми го казаха, картиниТе!
Къци - Че те говорят ли?! Не са ли създадени ние да говорим за тях...
Елена - Писнало им е.  ;)  Всички ги зяпаме, одумваме ги, решиха сега те - 
                                                       картините, да ни кажат какво виждат в нас. 
Къци - Какво?!?
Елена - Пробвайте, колега, попитайте ги.
Къци - Вие за луд ли ме вземате? Как ще си говоря с картини? Вие си ги питайте, колЕжке,
щом на вас са ви проговорили... (жестове “ха-хо”).


Елена - Добре! Уважаеми г-н “Залив”**, ще ни дадете ли ексклузивно интервю? А Вие

уважаема г-це “Магия”** ще споделите ли впечатленията си от нас - вашите зрители и

почитатели? Какво виждате от другата страна, какво виждате в нас, хората?

1-ва  Картина говори:
- “Виждам, че вие хората си търсите неприятности най-вече в миговете, в които
си търсите само приятности и материални удоволствия. За душата забравяте.”

Елена - А вие г-жо Лагуна**, какво ще ни кажете?

2-ра  Картина казва: 

- “Докато се рисувахме с Андрей, обсъждахме защо хората се държат


като Рамки с малко късче море в тях, а не виждат, че всеки човек е всъщност  Необятно море,

сложено в рамка, за по-лесно придвижване в малката ни земна вселена.”

Елена - И вие ли така мислите г-н “Хоризонт...”**, чакайте, чакайте, не си отивайте още...

Кажете ни... Защо ни обръщате гръб?

3-та  Картина отговаря: 

- “Повечето хора са внимателни само към храната, с която хранят


телата си, отколкото към нещата, които им подхвърлят за поглъщане в душите си.” 

4 –та Картина заявява: 

- “Аз пък искам да ви кажа, че всяка картина е форма на мисъл и


сгъстени емоции, толкова сгъстени, че изглеждат застинали, но това е илюзия. Ние се движим

заедно с вас, хора, с вашите чувства и мисли.”

Къци  - Сериозно?! (Харесва му, решава също да пробваМоже ли и аз? Нека опитам! Като

сте толкова екстрасензорна, мила г-це “Лагуна”, можете ли да ми кажете какво си мисли


ей този човек там?
Елена (като Картина) - Искате да направя мислите му видими?!
Къци  - Да.
Елена (като Картината) - Сложете му микрофон на главата, аз ще ви диктувам мислите му.


Къци  – Позволете г-не! (Чете мислите на един мъж)
Мъж – “Как ми се пие сега една студена бира! Защо оставих жената да ме домъкне 
в галерия пълна с вода. Аз си предпочитам бирата в кръчмата.”
Къци  - Почакайте, накрая ще има и вино!.... 
( и т.н. ... подслушване мислите на няколко зрители. Който бил-чул. Не сме упълномощени 

да ги публикуваме.)
 :)
Къци - Спокойно, дишайте дълбоко, колежке! Не го приемайте толкова навътре.
 Нагазете до колене, не потъвайте до гуша... Искате ли чаша вода? Или чаша вино!?
Елена - А аз да ви наплискам с шепа море?!?
Къци - Добре, само че това море е сгъстено, застинало, помня какво каза картината.
Елена (вади канелка) - Гледайте само! От кой залив искате да ви наточа? 
            (Слага канелката на картина)
Къци (намигване) - Естествено от Варненския. (Къци е от Варна)
Елена - Дари, подай ми, моля те, чаша. (Държи чашата под канелката) 
От Варненския - 10 милилитра, от Бургаския залив точим още 10 мл.
Искате ли да ви наточа и от Калиакренския залив, а от Созополския ? Ето.
            (Подава чашата с “наточеното море”).
Къци (към худ.Дарина Янева) - Дари, може ли на мене друга чаша. Колежке, а вие ще
 ми услужите ли с канелката. (Слага я на етикета на бутилката вино, звук точене на 
вино) Оха...
Елена - И какво ще правите, колега с това вино?
Къци - Какво се прави с вино...
Елена - На изложба, примерно, се... рисува.

Квартет ЛафазЯневи рисуват с море и вино
 пред зрителите на изложбата
"Вода за водата", не се шегуват
( Елена, Кръстю Лафазанови, Дарина, Андрей Яневи)

Къци - С вино?!
Елена - Защо, не?! Ако предпочитате, рисувайте с “морето”, вземете моето. Аз ще
рисувам с виното.

–––––––––––––––
* Елена Начева и Кръстю Лафазанов, Лафамилия - смехотерапевти в ролята на Кретеници на абонамент на приятели художници.
**        „Залив”, „Магия”, „Лагуна” , „Хоризонтът се завърна” са имената на картините на худ.Андрей Янев


                                                                              Елена Начева © ELА
       
Целият текстът - в книгата "Кабинет по смехотерапия-1ч.", изд.ЕЛА.2012


§


 Театър ЕЛА , Лафамилия /  Theatre ELA , LaughFamilia

Текстове © ELA.Всички права запазени.Copyright

вторник, 19 май 2015 г.

За ЗЛАТНИЯ ТЕЛЕЦ ЕЗОПщо

© Елена Начева



Ала "Златният телец" (и овен :) , photo web
 

Макар да държи хляба и ножа,
да не забравя никой велможа -
жонглирането с лъжа и истина,
с хапки лъжа, овъргаляни в полуистина,
е СВИНЩИНОДЕЙСТВИЕ. Наистина!
Дори да се кълнат искрено 
в името на Златния телец,
лъжливите овчарчета ЕЗОПщо 
нямат шанс. Малшанс!

Смехът на мъдрата истина е СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ. 

Свещенодействието е по-силно 
и… някак си по-стилно.
На допуснатите в храма 
на изкуството по ни отива…
И да греша, само мисълта 
да е така, ме прави щастлива.



§ 



ЕЗОПовата басня за лъжливото овчарче. 
Да си я припомним с усмивка.
wink emoticon 
Лъжливото овчарче
Едно момче станало овчарче. Веднъж, тъй като му било скучно, решило да се пошегува със своите съ­селяни и се разкрещяло с все сила:
- Вълк! Вълк! Помогнете!
Неколцина селяни мигом притичали с тояги и ло­пати в ръце. Момчето им се присмяло, доволно, че са се хванали на думите му. Тази история се повто­рила няколко пъти. Овчарчето се провиквало, селя­ните идвали и всеки път тревогата се оказвала фал­шива. 
Но не щеш ли, в края на един горещ ден към стадото тихомълком се приближил вълк. Зърнало го момчето и започнало да вика за помощ. Само че то­зи път не му повярвали.
Овчарчето било загубило доверието на хората и никой не му се притекъл на помощ.

§

Писмо изх.№ 39 от 18.05.2015 г.

Официално писмо изх.№ 39 от 18.V.2015г. 
до 
Театър Ела и Лафазанови

^

Писмо изх.№ 40 от 18.05.2015 г.

Писмо изх.№ 40 от 18.05.2015 г. 
до 
организатора Н.Недков, Спортна зала и шуменската публика


^

Директора на Драматичен театър Пловдив в  
интервю от 06.11.2014г.  пред в."24 часа" ( "... Някои трудно стигат до хляба")

"- Г-н Кръстев, Пловдивският театър надминава по продадени билети мачовете на “Ботев” и “Локомотив”, които се славят с най-верните фенове. На какво се дължи този факт?
Кръстев - На работа. И аз като футболен фен знам, че колкото по-добри са играчите на един отбор, толкова повече публика имат. Живеем във време, в което качеството сериозно се цени. Пловдивската публика, а и българската като цяло, доста започна да разбира от театър.
- Колко билета сте продали за година?
Кръстев - За миналата година са 118 000, от които са постъпили 1,364 млн. лв. Пред нас е само Народният театър със 171 000 зрители и 1,6 млн. лв. приходи."


^

ЗАЛАТА, в която е прието ДТ"Н.О.Масалитинов"-Пловдив 
да представя театралния спектакъл "Сако от велур" на класика 
Стратиев - 140 мин. брилянтно слово. 

Спортната зала Младост в Шумен, великолепно подходяща за спорт,
но за театър (?!)- толкова, колкото театралната сцена за баскетбол...



^

               "Прави се на луд за своя сметка, не за сметка на другитe.”  (Бохумил Храбъл)

^


Директора на ДТеатър Пловдив на финала на 
интервю от 06.11.2014г.  пред в."24 часа" ( " Много е разбъркано у нас*... Някои трудно стигат до хляба")

Кръстю Кръстев: "- Театърът е свято място 

и в него трябва да се свещенодейства. 

Затова той е велик и хората, които работят в него, са благословени. 

Всичко може да става на сцената, въпросът е как го ползваш 

и какво искаш да кажеш с това. 

Късметлия съм, че съм в Пловдивския театър, един от най-добрите в България. 

Великолепни са хората в него. Великолепна е и публиката. "


_____________________________

КОЙ го бърка? Кой носи отговорност за "разбърканото"? Не е ли всеки един от нас?

"Разбърканото" вън не е друго, освен проекция на "разбърканото" ни вътре.
Редно е да подреждаме, да слагаме приоритетен ред в делата и думите си.   

Изгубим ли Доверието на Публиката си, сме бедняци, дори да сме "втори по приходи". Изгубим ли Достойнството, казва Акад. Антон Дончев, то имало едно отвратително свойство - не се купувало с пари.
  

^

Кръстю Лафазанов (в образа на 1 от 6-те Чиновника, които играе) 
и Елена Начева (Дерменджиева) в "Сако от велур", 
постановка реж.Борис Панкин

§


„Сако от велур” (от Стратиев, 1976г.) на живо днес, 2015г.,
39 години по-късно

Чиновникът - Работата е там, че днес никой не си признава ГРЕШКАТА. Такъв е стилът. Днес правят пет нови грешки, само и само, за да прикрият старата. Разбирате ли? Затова и толкова очевидни грешки минават все още за УСПЕХИ.
Вече никой няма да признае, че е направил грешка с вашето сако. Той ще твърди, че това е овца, дори да го разпънат на КРЪСТ, дори да облече това сако и да му закопчае копчетата. Разбирате ли?
Така, че вие напразно се мъчите да докажете, че това е сако. От това положение има само два изхода.
Единият е да започнете да си плащате данъка за овцата. Поне признайте, че имате овца, фиктивно, за да разполагаме с нещо.
Другият изход е да си купите овца. Без овца ръцете ми са вързани.

Иван Антонов – Значи, единственият начин да докажа, че нямам овца, е да си купя овца. Така ли?

Чиновникът – От вашия случай може да се излезе само с овца.

Иван Антонов - … аз ще се опитам да изляза без овца.

Чиновникът - Колко сте млад още!... Но както искате, аз ИСКРЕНО желаех да ви помогна…”

^

В Лафамилия сме търпеливи, смирени и блаGODарни. Ще понесем всички удари като безплатни уроци. Ще поемем и непозволените под кръста... от съветниците на мениджъра. Актьорът Кръстю Кръстев от десетилетия е бил наш приятел. Очакваме го отново да се завърне преди да го е сдъвкала Годзилата, както режисьорът Борис Панкин нарича "Системата".

§

Още по темата:

В мрежата има фб група на пловдивчани, протестиращи срещу други, подобни към нас, своеволия.
"НЕ на чалгата в Античния театър-Пловдив"

Ние, от  Театър ЕЛА, със същата отговорност работим
за съхранение на мярка, етика, художествен вкус, поне в изкуството, г-да началници;
поне в политиката на стопанисване на културното ни наследство.
Молим, мислете приоритетно за последиците от вашите управленчески решения.

Мъдреците казват, че всеки наш избор се превръща в характер, а характерът се превръща в съдба. 

(откъс из "За ЗЛАТНИЯ  ТЕЛЕЦ  ЕЗОПщо" - Елена Начева)

§