понеделник, 15 септември 2014 г.

Смеем се на политиците, а те ни разплакват майката



Танцът на Лафамилия в спектакъла на Театър ЕЛА "Интимни беседи....", фото©Фотевстил



Актьорите  и  лафторите 
от 1990 г. имат свой частен лафамилен


Какво е смешното в живота?

Елена Начева:
Което можем да видим, то е смешното. 

Kръстю Лафазанов: И в тъжното има не малко смях. 

Е: Стига да можем да обърнем нещата с хастара навън и да сме готови винаги да се самоиронизираме. 

Коя е най-щурата шега, която сте спретнал на ваш познат на първи април или по друг повод?

К:
Най-щурата?! Май я спретнах на Елена преди години точно на 1 април. Обадих й се от Варна и й се похвалих, че от работа имам страхотна мускулна треска и много висока температура. 

Е: Обеща ми да отиде на лекар. 

К: Но излъгах. А после продължих да се “шегувам” със себе си и стисках зъби до сутринта, когато майка извика “Спешна помощ” и ме вкараха на майтап в операционната. 

Е: Оказа се, че от два дни “шегаджията” ми имал спукан апендицит и усложнения. Когато пристигнах на пожар от София във Варна, докторът ми вика: ”Защо сте го оставили само това дет…, момче? Такова нещо ми се е случвало само с един овчар и с 
г-н Лафазанов. Но овчарят има оправдание, нямал е телефон, за да се обади от планината.” 
 
К:  Аз понеже като актьор съм свикнал да не се оплаквам… и винаги да съм настроен да забавлявам и да разтоварвам хората, а не да ги натоварвам. 

Е: Голяма щуротия щеше да направиш точно на 1 април. Чак не е за вярване.

К: После я накарах да лежи с мен в Реанимация две седмици…

Е: Имаше нужда от бодигард и от лична медицинска сестра.

К: Без майтап. Ако не беше Елена да ме пази, аз овързан в системи и не мога да мръдна, а в стаята нахълтват нездрави любопитници с фотоапарати да ме снимат като дран…

Е: Фазан. А аз отнесох “всенародните” псувни.

К: Супер беше, жена! И доберман не би се справил толкова добре.

Е: После питаха каква порода е “кучката” на Лафазанов … ;) "ДобърMan", т.е. добър човек = man (англ.)

Какво е ежедневието на Кръстю Лафазанов ?

Елена Начева:
Препълнено със задачи, репетиции и отговорности, но винаги шегопъстро и пълно с хуморочувствие. Никога не му се случва да се скрие сред сива тълпа и да си поскучае в някое ежедневие, ежесивие, сиводневие... 

Кръстю Лафазанов: И двамата сме така, докато някой ни се оплаква каква скука е животът му, ние си мечтаем за празни от задачи дни, няколко сиводневия без задължения.

Е: Понеже не ни ги спускат, си ги крадем.

К:  И ги подаряваме на децата си.

Е: А те ги оцветяват с прекрасни спомени.

Лесно ли е да си актьор?

К:
Нищо не е лесно на този свят. Но е приятно да си актьор.

Е: Обичан актьор.

К: Да, ако не те харесват и не те търсят, никак няма да е приятно. 

Какво ви даде и какво ви отне тази професия?

К:
Много срещи със световни автори и световна литература.

Е: Даде ни много обич и омраза. Аплодисменти и завист.

К: Нови приятели и в същото време зложелатели. Не мога да разбера, защо българите не умеем да се радваме на чуждите успехи. Като гледам американци, руснаци как тачат колегите си и как аплодират успехите им, благородно им завиждам. 

Излъжете ни нещо.
 
К: Излъгах ви вече. Не само благородно, адски много им завиждам на чужденците за уважението и радостта, която показват от постиженията на колегите си...


Е: Защо искате да ви лъжем? Не ви ли стигат лъжите на управниците?

Каква според Вас е формулата на успеха в шоу бизнеса?

К:
Ако има някаква формула, тя ми убягва. Но принципно е важно да обичаш да се забавляваш.

Е: Нашата лаформула в хумора и шоуто е да се майтапим с другите и да говорим само онова, което самите ние бихме понесли да се каже за нас. Обичаме градивните шеги, не унизяващите. 

Какво е необходимо на един скеч, за да го харесат максимален брой хора?

К
: Идея си нямам.

Е: Може би трябва на теб да ти харесва и тогава палиш и доброто настроение у другите.

К: Моят магистър по сентенциология и на най-засукания въпрос ще ви намери отговор.

Е: Откъде си сигурен?

К: На майтап вече десетилетия имам щастието да търся отговорите заедно с теб. :) Но ти по-бързо откриваш по-хубавите отговори.

Е: Може би ти ме провокираш…

К: Добър екип сме… Шегувам се… Направо лъжа! Не добър, супер екип сме.

Е: Не му вярвайте. Само за пред хората говори така. Иначе като му режисирам скечовете, казва “ти ли ще ми кажеш”… 

Често ли импровизирате?

Е:
Импровизацията е основа на цялото ни житейско животъркалутане. Импровизираме във всеки избор и всеки път, който поемаме. И в играта на сцена е така.

К: Затова никое представление не се повтаря с предишното. Излизаш на сцена в различно настроение и колкото и да се настройваш, винаги има елемент на импровизация, когато следваш и настроенията на колегите си.

Е: То е като игра на пинг-понг. Подават ти, поемаш, връщаш топката. Ако си седиш в средата, а колегата ти подаде вляво и не отреагираш… не става играта. 

Хубаво ли  е човек понякога да хвърчи в облаците?

К:
Ако е обезопас`ен. 

Случвало ли се е някой случайно срещнат човек да Ви помоли да му изрецитирате монолог?

К:
Не, искат ми да им казвам вицове. Един пиян хлапак веднъж ни засича в асансьора и вика: “Лафазанов, кажи един виц, ще ти дам 5 лева”…

Е: Забрави да кажеш, какво носеше в ръцете си.

К: Диня носех, щях да му я прасна в главата, така се ядосах.

Е: Но се сети за “нещастната” участ на докторите, те са още по-зле от комиците. Един приятел лекар ни разказва как насред улицата негова пациентка го спряла и започнала да му се оплаква. Той й казал:”Съблечи се”. А тя:”Ама, как тука ли? Не мога да се съблека насред площада.” Доктора:”Аз как мога  тук да те прегледам? Където ме питаш, там ще се събличаш!” 

Слагат ли си маски политиците?

К:
Толкова много, че в един момент вероятно забравят колко са и не всичките ги свалят.
 

Е: Някои маски се срастват с тях. 

Доколко техните роли се отдалечават от действителността?

К:
Всичко, което ни се случва е част от нашата реалност. 

Е: Дори и измамна, всеки от нас живее точно в нея. 

Лъжат ли успешно политиците?

К:
Те си лъжат, ние се правим, че им вярваме…

Е: Но ние по-успешно лъжем, че вярваме в сладките им лъжи. 

Какво е сериозното нещо, което бихте им казали?

К:
Да не си забравят текстовете от ролите, които изпълняват от предизборните трибуни и после да говорят съвсем други “текстове”.

Е: Знаем, че винаги се оказват заложници на чужда воля. Дори и тези, които не си го признават. 

Кой е любимият ви персонаж от политиката? Защо?

К:
Вечният "Бай Ганю".

Е: Винаги оцелява. 

Имат ли бъдеще скечовете на политическа тема?

К:
В политиката има много нелепици и те будят смях.

Е: Лошо е, че докато им се смеем, те ни разплакват майката. 

Какво ви разсмива?

К:
Колегите ми. В момента репетираме с Елена в Сатиричния театър в “Богове” от Георги Данаилов с реж. Гаро Ашикян, спектакъл в чест на 75 г. юбилей на Никола Анастасов. Има доста политически препратки към днешния ни ден. Много се смеем и забавляваме. 

Е: На 22 април е премиерата. Не си спестявайте дозите смях, от които организма ни има нужда точно както от витамините, за да функционира добре и да живее здравословно. 

Какви книги четете?  Имате ли любим автор?

К:
Естествено - любимият ми лафтор е Елена! Малко време ми остава да чета книги, за съжаление, но много обичам книгите. Взел съм си сега автобиографията на Марлон Брандо. Най-много чета сценарии напоследък поради разбираеми причини. 

Е: Напоследък моят любим автор е синът ни Гоги Крис. Вече знае да чете и пише. Като прочетем хубава книга или гледа весел филм, сяда и пише съвсем сам страници от рода на ”И рицарят влезе в цирка, и там те му дадоха един кон, който излетя през вратата. Майката му…и т.н. ” Питам го : ”Майката на рицаря или майката на коня имаш пред вид, че е излетяла?” А той се смее: ”Ах, че смешно каза, бе маме! Конят няма майка, а кобила. Майката му на рицаря била там."

 
Корицата на книгата "Кабинет по смехотерапия"



К: Ей такива щуротии са ни любими. Един ден Елена ще ги публикува в "лафторски цитати от..." в следващите си книги. Гоги ми вика: “Казвай ми Сър Гоги”. И часове наред си говорим така.”Как си, Сър Гоги? Гладен ли си, Сър Гоги?” Обаче не щеш ли заваля и Гоги се подхлъзна в калта. Викам му :”Сър Гоги, какво стана, удари ли се?” Той: “Не ми викай вече Сър. Виж ме какъв съм мръсен.”

Е: Най-страхотните автори и извлечители на мъдрости са децата. Те виждат с рентгенови очи в душите ни. Естествено, че като си мръсен, не може да си Сър, т.е да си важен човек. Жалко, че вътрешната мръсотия не е така видима и много изцапани все още се титулуват Сър. 

К: Елена ми е един от любимите автори и… съЛАФтори… 

Е: На интервюта ли !? Или на деца ?! 

К: И на усмивки.



_____________________
Въпроси: Obshtestvo.net 


§


 Театър ЕЛА , Лафамилия /  Theatre ELA , LaughFamilia